Прокрадващ се в сенките

— Тук има някой — прошепна Шниг и чух как тихо изтегля ножа си от канията.

Славей и Шниг застинаха, заслушани в нощта, но после и те забелязаха приближаващата се откъм улицата на Покривчиите фигура.

— Тс-с-с. Виж — прошепна Славей.

А имаше какво да се гледа. Към нас се приближаваше човек. Съвсем истински човек, само че прозрачен — през него ясно се виждаха кулата на Ордена и каменната настилка на площада, сякаш беше изтъкан от някаква призрачна мъгла. Мъжът беше облечен в дълъг хитон, каквито носеха маговете, и се подпираше на магическа пръчка. Призрак. Призрак на маг. Беше на не повече от двадесет, двадесет и пет ярда и непоколебимо крачеше към улицата на Маговете, където се бяхме притаили аз и моите съперници-крадци.

— Така-а-а! — достигна до мен тихото мърморене на призрака. Гласът му се раздвояваше и дори разтрояваше, от което възникваше доста странно ехо. — Вс-сички-и-и ме зарязаха. Предатели. Къде са? Къде? Търся-търся. Обикалям-обикалям. Намирам-намирам. Така-а-а. Вс-сички-и-и ме зарязаха.

Призракът мърмореше същата повтаряща се мантра, въртейки глава наляво и надясно в търсене на същите тези предатели. Вместо лице имаше размазано бяло петно, но аз изобщо не се съмнявах, че магът прекрасно вижда всичко. Замръзнах, Шниг и Славей, застанали малко по-нататък — също. Крадците не можеха да ме видят, но съвсем ясно виждаха мага, затова притихнаха като мишки, усетили гладна котка. Някой зад мен изтрака със зъби, но се овладя и отново утихна. Предполагам, че беше Шниг, той винаги се отличаваше с прекалената си нервност.

Призракът спря на няколко ярда от нас, точно по средата на улицата, и отново поклати прозрачната си глава.

— Обикалям-обикалям. Намирам-намирам — той направи кратка пауза и много озадачено каза — Намирам-намирам.

И аз, и тези зад мен, спряхме да дишаме.

— Аха! Е-е-ето ги! Скрили са се! Знам, че сте тук! Намирам-намирам — отново отекна ехото.

Призракът протегна пръчката и като слепец започна да я върти наляво и надясно, приближавайки бавно към нас. И тогава осъзнах, че ако веднага не направя нещо, ще се возя на рачешка шейна19. След десетина секунди ще ме напипа с пръчката и тогава край с мене. Имах само един шанс, глупав до невъзможност, но аз все пак реших да го използвам, още повече, че беше време да се отърва от неочакваната конкуренция в лицето на Шниг и Славей. Изчаках момента, когато ще се озова между призрака на мага и притаилите се в мрака крадци, и пристъпих към действие.

Прекрачих от мрака на осветената от лунната светлина улица и чух смаяни възклицания зад гърба си.

— Огън! — изревах силно, а после се проснах на земята, покривайки главата си с ръце.