Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Когато Харди и Уитбред пристигнаха, Сали почти не им обърна внимание. Вече беше напълно облечена и под слабата филтрирана светлина на Сламката прокарваше ръце по тялото на един (една) от кафяво-белите, огъваше лакътната и раменната му става и опипваше мускулите, като през цялото време диктуваше в ларингофона си.
— В заключение смятам, че те са друг подвид, но родствен на кафявите, навярно достатъчно, за да се размножават помежду си. Това ще покаже генетичният им код, когато анализираме пробите на Нова Шотландия. Трябва да внимаваме с въпросите си, докато не научим табутата им. Очевидно не съществува полова дискриминация като в Империята. Всъщност преобладават женските. Един от кафявите индивиди е мъжки и се грижи за две новородени. Те са отбити или поне не забелязах на борда кърмеща женска — или мъжкар. Предполагам, че за разлика от човечеството след Войните за наследството, тук не се наблюдава намаляване на броя на майките и следователно няма културен механизъм, изразяващ се в прекалени грижи за женските, какъвто се е запазил в Империята. Не откривам обяснение на въпроса защо сред кафяво-белите няма новородени, макар да е възможно незрелите сламкари, които видях, да са техни деца и кафявите да играят ролята на възпитатели. Забелязва се определена тенденция кафявите да вършат цялата техническа работа. Разликата между двата подвида е очевидна, ако не и драстична. Ръцете на кафявите са по-едри и по-развити, наклонът на челата им е по-голям. По-дребни са. Въпрос: кои са по-еволюирали като създатели на оръдия на труда? Кафяво-белите имат малко по-голям мозъчен обем, ръцете на кафявите са по-големи. Засега не съм видяла мъжки кафяво-бял. Кафявите са по един от двата пола. Дали това е случайно, или може да ни даде ключ към тяхната култура? А може би е нещо биологично? Край на записа. Добре дошли на борда, господа.
— Някакви проблеми? — попита Уитбред.
Сали носеше найлонова качулка, стегната около шията й като чувал на корабен душ. Очевидно не използваше респиратор. Найлонът слабо променяше гласа й.
— Абсолютно никакви. Определено научих много, както и те от… хм, от тази оргия. Какво ще правим сега?
Езикови уроци.
Имаше една дума: „фюнч(щрак)“. Когато капеланът посочи към себе си и каза „Дейвид“, сламкарят, когото гледаше, имитира жеста му с долната си дясна ръка и отвърна: „Фюнч(щрак)“, като изщрака с език.
Чудесно. Но Сали рече:
— Моята сламкарка също се казваше така, струва ми се.
— Искате да кажете, че съм избрал същия индивид ли?
— Не, едва ли. Освен това ми е известно, че „фюнч(щрак)“ — тя внимателно произнесе думата, но накрая провали всичко, като се изкиска — не означава „сламкар“. Проверих.
Капеланът се намръщи.
— Сигурно всички лични имена ни звучат еднакво. А може да означава „ръка“ — предположи той. За това имаше класически пример, толкова стар, че навярно идваше от доатомната епоха. Харди се обърна към друг извънземен, посочи към себе си и каза: — Фюнч(щрак)? — Произношението му бе почти съвършено и свещеникът не се разсмя.
— Не — отвърна сламкарят.
— Бързо го усвоиха — отбеляза Сали.
Уитбред също опита. Той заплува сред извънземните, като се сочеше и повтаряше „Фюнч(щрак)?“ Получи четири ясно произнесени отрицателни отговора преди един обърнат с главата надолу сламкар да го потупа по коляното.
— Фюнч(щрак)? Да.
И така: трима сламкари казваха „фюнч(щрак)“ на човек. Всеки на различен човек, но не и на друг. И така?
— Може да означава нещо като „Аз съм придаден към теб“ — каза Уитбред.
— Правдоподобно обяснение — съгласи се Харди. Дори блестящо, но нямаше достатъчно данни — дали момчето не бе налучкало?
Навсякъде около тях пъплеха сламкари. Някои от уредите, които носеха, можеха да са камери или записващи устройства. Други издаваха звуци, когато хората говореха, на екранчетата на трети се появяваха криви оранжеви линии. Извънземните обърнаха известно внимание на устройствата на Харди, особено немият кафяв мъжкар, който разглоби осцилоскопа и отново го сглоби пред очите му. Сега образите изглеждаха по-ясни и контролните функции се изпълняваха по-бързо. Интересно. И само кафявите правеха такива неща.
Всички се включваха в езиковите уроци. Те се превърнаха в игра. Посочваш и казваш думата, след което сламкарите я запомнят.