Пощенската картичка

Дезмънд духна шестте свещички на тортата. Мима беше направила блат във формата на локомотив, покрит с истински шоколад на прах и различни цветни бонбони. Джеси му подари магическа книжка за оцветяване и му изплете нов пуловер от разплетена вълна от стари пуловери на майка му, които пазеха в куфар, докато тя се прибере у дома. Баба Фий му даде една лира - да я похарчи за каквото си иска, и купони за сладкиши. Дезмънд покани на чай три момчета от училище, играха футбол и тичаха из градината, докато зазвъня гонгът за прибиране.

Харесваше му да е на шест, но искаше Жак и момичетата все още да бяха тук, за да си играят с него. Те се бяха върнали в Гърнзи и къщата не беше същата. Джеси щеше да го остави скоро, защото сега бе твърде голям за бавачка. Когато майка му се върне, щяха да го изпратят на училище, така бе казала баба му, но той обичаше малкото училище в селото, а и сега беше в класа на мистър Пиърсън. Вече можеше да прочете всички надписи в магазина и на таблото на църковното настоятелство. Не искаше да заминава.

Когато порасне, искаше да бъде в Кралските военновъздушни сили като сержант Кейн, специалния приятел на Джеси. Той беше висок и носеше боцкаща униформа с нашивки на ръката. Донесе му части от германски самолет, които Дезмънд размени за топчета на детската площадка. Сержантът го дразнеше за къдриците му и заплашваше, че ще ги отреже. Казваше му „Шийла“, но Шийла Прентис от класа му изобщо не приличаше на него.

Джеси щеше да замине за Австралия, след като се омъжи, а той щеше да е шафер на сватбата. Боб Кейн каза, че момчетата не трябва да се обличат в рокли, но Джеси му обясни, че Дезмънд ще носи своя килт и сако, както и че шотландските полички са били облеклото само на най-смелите воини. Тя каза, че няма да се омъжи за Боб, ако Дезмънд не бъде облечен в килта си и не носи пръстените на сватбата.

Баба Фий си дойде от театъра за сватбата, която се проведе по Великден в енорийската църква. Вълнуваше се да види всички останали пилоти, подредени в дъга по пътя и облечени в униформите си, и селяните, които стояха на вратата, за да гледат минаването на булката. Джеси изглеждаше красива в розовата рокля и с букета цветя в ръцете, а на главата си имаше розова шапка, покрита с мрежичка. Всичките й сестри носеха рокли и букети. Църквата беше пълна с цветя, от които Дезмънд се разкиха. Той имаше само стръкче пирен на сакото си за късмет.

В градината бе издигната специална шатра за гостите, за да пийнат чай и да си направят снимки. Как можеше Джеси да го изостави и да замине толкова далеч? Не помнеше да е имало време, когато тя не е била до него през нощта, за да го завие или да го утеши, ако е сънувал кошмар. Баба Фий каза, че когато войната свърши, Джеси ще се качи на голям кораб, за да преплува целия свят, да си създаде нов дом със сержант Кейн и да се запознае със семейството му, което имаше ферма - също като родителите на Джеси. Но Дезмънд не искаше да мисли за това в момента.

- Защо не мога да отида с нея? - попита той.

Баба му изглеждаше шокирана.

- Ти не си нейно дете. Когато майка ти се прибере вкъщи, тя ще се грижи за теб - отвърна и му посочи снимката в сребърна рамка.