Пощенската картичка

Поне да имаше снимка на някого, който й бе мил, за да се взира в нея вместо в голите стени. Измисляше си истории за старата двойка, стояща под едно ябълково дърво, на снимката, която бе част от прикритието.

Със сигурност, ако Гестапо искаше да се отърве от нея, биха го направили отдавна. Това някаква игра на котка и мишка ли беше? Тя вече нямаше полезна информация, която да им даде. Опита се да прати съобщения с Морзовата азбука по тръбата, която минаваше по стената, но досега не бе получила никакъв отговор. Имаше слухове, че Съюзниците са наблизо и няма да мине много време до освобождението им, но тя не им вярваше. Надеждата бе опасно нещо. Кали трябваше да се подготви за най-лошото. В двора за разходки се опитваше да разбере колкото се може повече за другите политически затворници, докато крачеха една зад друга, наблюдавани от охраната, за да не се доближават твърде много. Всичко, което чу, бе, че много от мъжете са били изпратени на Националното стрелбище, за да ги разстрелят. Сети се за Едит Кавъл59, героиня, позната на всяка ученичка. Последните си дни бе прекарала именно в този затвор и Кали се ободри от историята за нейната смелост в последните й мигове.

Да оцелее ден след ден, без да пропадне в зейналата яма на отчаянието, бе най-важното. Беше трудно да се живее, когато страхът и гладът разяждаха вътрешностите й. Нощем чуваше ридания и писъци, но досега никой не я бе измъчвал, въпреки че заплахата за това висеше безмълвно и неизменно над нея, както и страхът от полудяване в тази изолация.

Имаше и някои милосърдни прояви на доброта. Една фламандска надзирателка й донесе Библия, както и притъпени ножици, за да изреже ноктите на краката си, а също така и някои опърпани книги. Тя се вглеждаше в лицето й, като че ли Кали е човешко същество, достойно за уважение. Понякога в супата й плаваха допълнителни парченца месо, достатъчно, за да има какво да сдъвче и да усети, че силите й се възвръщат. За да оцелее, трябваше да открие някакво убежище в това тъмно място. Да съхрани духа си, беше нейната форма на съпротива. По време на подготовката й бяха обсъждали съвсем малко темата как да се държи човек в затвора. Тя продължаваше да използва морзовата азбука, но никой не отговаряше. Дали беше сама на този горен етаж? Имаше молив, с който да си води бележки по полетата на Библията. Дори помоли за свещеник, но никой не дойде. Всяка вечер се бореше с буболечките, които щяха да се нахранят с нея, ако не ги изтребеше. Имаше цяла армия такива в сламения дюшек и тя не успяваше да я победи.