Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Няма да получим името… и то само заради мен!
— Както ти казах и преди — отдаваш твърде голямо значение на това. Хайде, събирай си нещата, че само теб чакаме! — Алекс започна да прибира уредите си и се насочи към съблекалнята. Там го чакаше Зак, вече преоблечен. Алекс изля мъката си и пред него:
— Според мен, Лао Ян ще е доволен — възрази Зак.
— Няма начин, грешката ми беше много груба! Ако беше нещо по-малко…
— Е да, грубичка беше, но изпълнението си остава супер яко! — оптимизмът на Зак не успя да повдигне духа на Алекс. Напротив, на него му стана дори още по-тежко, защото думите на Зак потвърждаваха собственото му убеждение, че шоуто мина перфектно, с изключение на гафа с тоягата. Сега нямаше да получат името и то само заради неговата грешка.
Следващият ден бе най-обикновен делник. „Перперикон“ и „Оазисът“ се разделиха, а Алекс заедно с останалите кадети посещаваше лекциите и упражненията. Няколко пъти имаше възможността да говори с Габриела и винаги я питаше дали има вести от Лао Ян и неговото решение, но тя всеки път вдигаше рамене.
— Не забравяй, че Лао Ян е капитан на кораба и втория човек в йерархията на Седми флот. Нали не очакваш, първата му работа да е да дотича при нас — каза му най-сетне тя. През целия ден Алекс остана със свито сърце. Няколко пъти през ума му минаваше възможността да се обади и да пита баща си, но се срамуваше. Трябваше като всички останали да изчака, докато бъде уведомен за решението на адмирала. На другия ден нещата не изглеждаха много по-различно. Отново нямаше никакви вести. В края на деня всички членове на огнения клуб имаха тренировка в склада, преобразен на зала. Алекс показваше движения с пой на Беки и Ивелина, докато Зак учеше Лий и Бен да въртят тояга. Габриела, Силвия и Мегън в този момент тренираха с обръчи.
— Какво ти е? — попита Ивелина.
— А? Ами нищо ми няма…
— Нещо не си в настроение?
— Ами… още не знаем какво е решението на адмирала и съм леко притеснен. Между другото, това движение си го научила доста добре! — Алекс похвали Ивелина. Двете с Беки бяха напреднали много, откакто постъпиха в клуба преди няколко месеца. Скоро щяха да са готови да пробват с огън, ако разбира се имаха разрешително.
В този момент автоматичната врата се отвори. Всички зяпнаха от почуда, когато в помещението влязоха вицеадмирал Лао Ян и адмирал Юлиян Стаматов.
— Здравейте! — поздрави спокойно Ян, а Стаматов кимна приятелски към стоящите в недоумение кадети. Двамата бавно влязоха, оглеждайки внимателно помещението.
— Помниш ли когато ние тренирахме в един склад за резервни части? — попита Ян.
— Да, беше доста по-неприятно от тук. Добре сте се уредили, имате си и огледала — отговори Стаматов.
Лао Ян бръкна във вътрешния джоб на униформата си и извади малко парче черен плат. Когато го разви се видя, че това е лента, на която със златисти букви пишеше „Инсиниум“, а от двете страни на надписа стоеше инкрустиран гербът на клуба във формата на пламък.
— Мисля, че това ще стои добре тук! — рече той и закачи лентата над огледалото.
— Да, идеално е! — съгласи се Адмирал Стаматов.
— Габриела, би ли се приближила? — за първи път Лао Ян се обръщаше към нея с първото ѝ име.
— Да, сър! — отговори леко стреснато тя и се доближи до двамата висши офицери. Лао Ян извади от вътрешния си джоб два документа.
— Общото събрание на „Инсиниум“, които за съжаление останахме само аз и адмирала, единодушно реши да избере теб за нов шеф на клуба!
Лицето на Габриела грейна и тя едва не се разплака. Алекс си помисли, как всички тези приказки, че не ѝ пука дали ще получи одобрението на двамата адмирали, са били само за да запази спокойствие.
— Ти поемаш този пост директно от мен, а аз се радвам, че си намерих толкова достоен заместник. Също така, общото събрание реши да приеме като нови членове всички, намиращи се в тази зала! — чуха се одобрителни възгласи. — Ето това е протоколът от нашето кратко заседание — И Лао Ян връчи на Габриела документа. Вторият лист беше разрешителното на „Инсиниум“ да практикува огнени изкуства на борда на кораби от флота.
— Е, ние няма да ви пречим да си тренирате повече! — каза с благ тон адмирал Стаматов. — Наистина сте свършили страхотна работа за толкова малко време, продължавайте в същия дух — след тези думи двамата напуснаха залата и секунди след това всички изразиха бурната си радост от постигнатия успех.
Алекс беше на седмото небе. Не можеше да повярва, че наследяват клуба въпреки грешка, която допусна. Всички се запрегръщаха и до края на тренировката бяха в приповдигнато настроение. По предложение на Зак, заедно отидоха след тренировките в „Крилото на Ягуара“, за да отпразнуват новия си клуб.