Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Въпреки еуфорията и радостта, Алекс не изпусна от поглед момента, в който старфонът на Силвия прозвъня и тя стана от масата, за да не я слушат. Разговорът се проточи доста, защото се върна чак след около двадесет минути. Сигурно е бил Стийв — мислеше си Алекс. — Най-вероятно недоволства, че тя закъснява толкова много. Вероятно изгаря от ревност, като знае, че тя е в неговата компания в този момент.
Истината бе, че въпреки последния им разговор насаме, Алекс не спираше да се надява. Живееше с мисълта, че след като Силвия и Стийв веднъж са скъсали, най-вероятно ще скъсат отново. До края на вечерта от време на време погледите им се срещаха. Според Алекс, между тях привличането продължаваше да съществува. Въпреки това не предприе нищо тази вечер. Забеляза, че Силвия първа си тръгна, явно гледайки да се прибере по-бързо на борда на „Мадара“, където я чакаше Стийв. Но докога ли щеше да продължава това…
Междувременно имаше и друго, което го притесняваше. След първоначалната еуфория от това, че спечелиха правото да наследят „Инсиниум“, у Алекс се появиха съмнения. Дали пък Лао Ян и Юлиян Стаматов не игнорираха грешката, която той допусна на сцената, само заради сантименталните чувства, които баща му хранеше? Може би двамата си бяха затворили очите, защото Юлиян много е настоявал синът му да наследи клуба. Тази мисъл продължаваше да не му дава покой дълго след като се прибра в стаята си. Часът отново наближаваше полунощ и той се запита дали баща му работи или си е легнал да спи. Реши все пак да рискува и му се обади. Старфонът иззвъня няколко пъти без никой да вдигне. Може би си беше легнал? Алекс понечи да затвори, но в този момент на екрана се появи Юлиян Стаматов. Този път не се намираше в кабинета си, а седеше на дивана в собствения си апартамент, облечен с обикновен домашен халат.
— Здрасти Сашо, тъкмо мислех да лягам, какво става?
— Ами… — започна неуверено Алекс. — Аз много се радвам, че ни дадохте клуба и…
— Аз съм не по-малко щастлив. Честно казано за мен беше болка това, че клубът ни не функционираше толкова години вече. И аз и Лао се радваме, че ни наследявате!
— Да, но…
— Какво има?
— Аз допуснах грешка днес! Изпуснах си тоягата и…
— Случва се.
— Но нали не сте ми простили само защото… нали се сещаш, защото си ми баща?
Адмиралът се засмя:
— Алекс не си допуснал чак такава грешка. Всъщност аз и Лао се надявахме на нещо, което да е наполовина толкова добро, колкото това, което ни демонстрирахте.
— Наистина ли? — в гласа на Алекс се долавяше нотка на недоверие. Той все още не беше сигурен, че баща му е искрен.
— Виж, когато те приеха във флота, ти обещах, че няма да имам специално отношение към теб, защото си ми син. Това е важно, тъй като искам да знаеш, че успехите ти са си лично твои и не ги дължиш на факта, че си син на еди-кой си. Нещо, за което мнозинството от младежите с родители на високи позиции не могат да се похвалят.
— Да, но…
— Тогава си говорихме за флота, но повярвай ми, няма причини да смяташ, че и за други неща, като този клуб, отношението ми ще е различно — Алекс не каза нищо, само кимна.
За първи път от няколко вечери насам спа спокойно.
Глава 17 — Десантът
Този ден Алекс се събуди по-късно от обикновено. Закуси набързо и излезе, за да не изпусне следващата совалка за „Оазиса“. Трябваше да отиде на лекцията по Основи на Бойното Пилотиране. На нея присъстваха всички пилоти първокурсници от Седми флот и Алекс тайно се надяваше да засече Силвия. Знаеше, че желанието му е лишено от всякаква логика. Дори да я видеше, тя най-вероятно щеше да е със Стийв, както обикновено. Нямаше да има смисъл изобщо да се доближава до тях. Тези мисли го тормозеха, когато на докинг-станцията се засече с Джери. Двамата се поздравиха и влязоха заедно в совалката:
— Мерси, че ми помогна вчера. Мисля, че се справям много по-добре! — каза Джери.
— Да, така е, но имаме още много работа. Съветвам те да се срещаме поне по веднъж в седмицата и да тренираме допълнително!
— Аз съм абсолютно „За“!
Двамата бяха упражнявали бойни маневри предната вечер, като част от ангажимента, който Алекс пое пред Габриела, че ще се постарае Джери да влезе във форма за следващата битка. Габриела остана скептично настроена към този план, но Алекс просто не виждаше начин да изгони Джери.
Докато траеше пътуването, двамата продължиха да си приказват за пилотиране и любимата тема на Джери — Габриела. Когато вече се намираха пред залата на ректората и оставаха броени минути до началото на лекцията, Алекс стана неволен свидетел на странна сцена. Вървейки заедно с Джери той забеляза, че в дъното на коридора, в сянката на една колона, Стийв и Силвия водеха интензивен разговор. И двамата жестикулираха и ръкомахаха и си личеше, че се карат. Алекс не можеше да чуе какво си говорят заради шума от многото кадети в коридора и реши, че е по-добре да не се приближава. Ето защо зае мястото си в голямата аула заедно с Джери. Докато чакаха лекцията да започне, не отместваше поглед от входната врата, откъдето непрекъснато влизаха кадети в униформите на различните кръстосвачи. Почти последен влезе Стийв, лицето му бе почервеняло, изглеждаше бесен. Алекс изчака още малко. Мозъкът му работеше на бързи обороти. Дали Силвия щеше да се появи на лекцията или пък беше твърде разстроена и нямаше да присъства. Тогава — Алекс мислеше трескаво, — може би трябваше да напусне аулата и да я потърси? Той стана.