Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ПОСТУМ
На мене повече ми се умира, друже, отколкото на теб ти се живее.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Може. Защото, който спи, зъб не го боли, само че ако трябва да заспя сън като твоя и палач да ми клати люлката, струва ми се, че бих се сменил с приспивача си, защото никой не знае по кой път ще трябва да тръгне после.
ПОСТУМ
Пък аз, приятелю, си зная по кой ще тръгна.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Тогава твоята Смърт трябва да е с очи. Не съм виждал да я рисуват така. Сигурно ти го е казал някой, който по ги разбира тези работи; а може би си въобразяваш, че сам го знаеш — което, сигурен съм, не е вярно — или пък си решил да тръгнеш слепешката и пет пари не даваш къде ще стигнеш. А дали ще бъде щастливо пътуването ти, това няма да го разберем, защото май мъчно ще се върнеш да ни го кажеш.
ПОСТУМ
Вярвай, друже, всички имат очи, за да видят пътя, по който вървят, само че някои нарочно жумят.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Това пък ако не е най-голямата смешка; да ти трябват очите най-много, за да си намериш пътя, дето нищо не се вижда! Разбирам те аз: сам искаш да си затвориш очите пред бесилката.
Влиза Вестител.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Свали оковите на затворника и го отведи при краля!
ПОСТУМ
Ти ми носиш добра вест. Скоро ще бъда освободен.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Да ме обесят, ако е така!
ПОСТУМ
И тогаз ще си по-малко зает, отколкото си сега, тъмничарю. За мъртвите няма резета.
Излиза заедно с Вестителя.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Чуден човек! Влюбил се е в бесилката и сякаш иска да се ожени за нея и да й направи цяла гора бесилчета. Честна дума, макар и да е римлянин, знам мнозина от нашите, които са по-големи разбойници от него, а пък държат на живота си. А и мнозина от техните умират неохотно. Което си е право, и аз не бих искал да съм на тяхно място. Да можеше всички да мислим еднакво, и то да е добро! Лоши дни ще настанат тогава за бесилките и тъмничарите. Говоря против сегашния си интерес, но се надявам на по-добра служба при такова бъдеще.
Излиза.
Пета сцена
Британия.
Влизат Цимбелин, Беларий, Гвидерий, Арвираг, Пизанио и Велможи.
ЦИМБЕЛИН
До мене застанете вий, които
опазихте по воля на небето
престола ми! Сърцето ми скърби,
че бедният боец, чиито дрипи
посрамиха доспехи позлатени
и който с гола гръд без страх вървеше
пред здрави щитове, не е намерен.
Щастлив ще бъде, който го открие,
ако такъв могъл бих да го сторя
със свойте милости!
БЕЛАРИЙ
За пръв път виждам
в тъй бедно същество такава доблест,
тъй ценни подвизи от едного,
по външност обещаващ само трепет
и рабски дух!
ЦИМБЕЛИН
И няма вест от него?
ПИЗАНИО
Бе търсен между живи и умрели,
но без успех.
ЦИМБЕЛИН
Понеже нямам начин
да му предам, което му се пада,
наградата за него ще прибавя
към вашите, глава, сърце, десница
на моята Британия, които
й дадохте живот! Сега е време
да чуем откъде сте.
БЕЛАРИЙ
Господарю,
от Камбрия сме родом и сме знатни.
Със друго да се хвалим — освен само
с това, че сме и честни — би било
невярно и нескромно.
ЦИМБЕЛИН
На колене!…