Том 8 (Романси и сонети)

брадата му! Той с две момчета, външно

за селски състезания по-годни,

отколкото за бой; с лица, по-нежни

от тез, които дамите — за тен

или от свян — закриват с тъмни маски83,

изскочи отстрани, препречи гордо

пътеката и ревна с грозен глас:

„Британските елени само мрат

във бягство, не британските мъже!

Страхливците — във ада! Нито крачка

или ще си получите от нас —

като животни — туй, което пълни

сърцата ви със животински страх

и от което можете избяга

не с бягство, а с отпор! Назад!“ — и тъй

тез трима храбреци — по дух и в дело,

три хиляди, защото трима души,

които нещо вършат, са цял полк,

щом другите бездействат! — с вик „Стой! Стой!“

и с личен пример, който би превърнал

във копия и хурките, кръвта

накараха — донякъде от срам,

донякъде от смелост — да се върне

по бледите лица; така че тези,

които бяха станали страхливци

по подражание — проклет да бъде

тоз, който в битката побягва пръв! —

започнаха след тримата и те

назад да се озъбват, както правят

подгонените лъвове. И ето,

врагът се спря, разколеба и хукна

в безредие обратно. Като пилци

се пръснаха орлите, току-що

налитали върху ни; като зайци