Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Войник на Рим, с когото ти не би
говорил тъй, ако и други бяха
се били като него!
ВТОРИ ОФИЦЕР
Дръж го!… Куче,
ти няма да се върнеш да разказваш
за враните, които са ви яли!…
Навярно е от видните им, щом
се пъчи тъй. Водете го при краля!
Излизат.
Влизат Цимбелин, Беларий, Гвидерий, Арвираг, Пизанио и пленени Римляни, водени от Стража. Капитаните представят Постум на Цимбелин, който го предава на един Тъмничар.
Четвърта сцена
Британия.
Влизат Постум и двама Тъмничари.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Сега си спънат тъй, че никой няма
да те открадне — можеш да пасеш,
ако намериш паша…
ВТОРИ ТЪМНИЧАР
… и охота!
ПОСТУМ
Добре дошло, затворничество, път
към свободата, вярвам! Аз все пак
съм по-добре от подагрика, който
би предпочел да стене в болка, вместо
да иде при най-сигурния лекар,
Смъртта, която ключ е и за тези
окови тука. Съвест моя, ти си
по-здраво стегната от тези китки
и глезени! О. благи богове,
пратете ми спасителните клещи
на покаянието, за да счупя
тоз обръч в себе си! Ала дали
достатъчно е туй, че се разкайвам?
Като деца смекчаваме така
родителите си, а тези горе
са по-изпълнени от тях със милост.
Заплащане щом трябва, аз го върша
чрез тез вериги повече желани,
отколкото наложени. Остава
да го изкупя и затуй в замяна
на мойта свобода вземете вие
не нещо мое, а самия мен,
живота ми! Вий по сте милосърдни
от хората, които карат свойте
изпаднали длъжници да им дават
част само от имота си и тъй
им позволяват да се мъчат още
с остатъка. Не, аз това не искам!
За ценния живот на Имогена
вземете моя — неговата стойност
е ниска, зная, но и той живот е,
от вас изсечен. Хората не теглят
монетите с везни, а ги приемат
за образа върху им; приемете
и вий живота ми зарад лика си,
повторен в мен, и ако сте съгласни
със този мой отчет, унищожете
квитанцията ми!… О, Имогено.
с теб искам да говоря без слова!
Заспива.
Тържествена музика. Предшествани от Свирачи, влизат Призраци. Това са Постумовият баща, Сицилий, Леонат, старец в доспехи, водещ за ръка жена си, майката на Постум; следват — пак предшествани от Свирачи — двамата братя на Постум, върху чиито тела личат раните, от които са загинали. Всички обкръжават спящия Постум.
СИЦИЛИЙ
О, Гръмовержецо, суров с Юнона, с Марс бъди,
а нас, мухите, стига веч си блъскал със беди!
Защо — кажи — към моя син тъй строг е твоят съд:
когато аз умрях, той бе във майчината плът,
а ти си — знайно е — баща на всеки наш сирак
и длъжен в жизнения гнет да му помагаш, благ!
МАЙКАТА
Луцина84 в мъки ме прибра, щом Постума родих,
и расна бедният ми син във свят студен и лих.
СИЦИЛИЙ
Ала природата добра, извая го такъв,
че казваха за него вред: „Сицилиева кръв!“
ПЪРВИ БРАТ
И щом порасна и узря, в Британия кой друг
могъл би сред момци безчет от север и от юг
до Имогена да стои, достоен за съпруг?
МАЙКАТА
Защо бе бракът му разбит без никаква вина?
Защо прокуден бе далеч от дом и от жена?
СИЦИЛИЙ
Защо на Якимо от Рим възможност даде ти
да трови чистия му ум с лъжи и клевети
и целия му млад живот с това опропасти?
ВТОРИ БРАТ
Със свойте майка и баща дошли от друг покой,
зоват те братята му, смърт намерили във бой
за чест и слава на рода Тенанциев и свой!
ПЪРВИ БРАТ
И брат ни Постум тъй се би за Цимбелин без страх —
защо тогаз, когато той не бе извършил грях,
за този негов подвиг ти честта му хвърли в прах?
84
Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана.