Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ЦИМБЕЛИН
Казвай!
Отде е този светъл диамант
на пръста ти?
ЯКИМО
Ти с мъки би ме карал
да скрия туй, което тебе в мъки
ще хвърли, щом разкрия го!
ЦИМБЕЛИН
Как мене?
ЯКИМО
Щастлив съм, че насили ме да кажа
това, което, утаено в мен,
ме правеше нещастен. Този пръстен
добих с измама. Той принадлежеше
на Леонат, когото ти прокуди
и който — нека теб това измъчва
по-силно и от мен — е благородник,
какъвто няма втори по света!
Да казвам ли нататък?
ЦИМБЕЛИН
Да, до края!
ЯКИМО
Тогава знай, че твойта дъщеря,
таз перла несравнима, за която
сърцето ми кърви, а съвестта ми
се гърчи в мъки… Зле ми е!… Прощавай!
ЦИМБЕЛИН
Какво за дъщеря ми? Продължавай!
До старост предпочел бих да живееш,
но само не умирай, спрял дотук!
Нататъка!
ЯКИМО
Веднъж (проклет да бъде
часът му!) в Рим (домът да беше рухнал!)
на весела гощавка (о, защо
не бе отровна гозбата ми!) Постум —
какъв човек! Сред най-добрите той
най-светло би блестял, но беше твърде
добър, за да живее в кръг от зли! —
та казвам, той ни слушаше печален
как свойте италиански хубавици
разхвалвахме. Каква надвара беше!
Лицата им упреквали във бедност
най-пищните хвалби на най-добрия
оратор на земята! Във снагите
засенчвали със хубостта си всички
Венери и Минерви87, при които
длето и четка волно разкрасяват
природното! И всяка била склад
от всички добродетели, които
желаем у жената: хубостта —
таз въдица…
ЦИМБЕЛИН
Стоя върху жарава!
Към главното!
ЯКИМО
Ще стигнем и до него,
щом бързаш да скърбиш! Тогава Постум,
изслушал ни — тъй както подобава
на рицар, който влюбен е, и то
във дама с кралска кръв, — спокойно почна,
без нашите любими да очерня —
и в туй показа висше съвършенство! —
да ни описва свойта; и така
надмина ни в похвалните си думи,
че или нашите любими бяха
метачки кухненски, или пък ние
пред него се оказвахме глупаци
без капчица дар-слово…
ЦИМБЕЛИН
По-накъсо!
ЯКИМО
Накъсо, дъщеря ти той описа
тъй нравствена — и с туй се почна! — сякаш
Диана беше самка сладострастна
пред нейната невинност! Аз изказах
съмнение в това и му предложих
да обзаложим аз — пари, а той —
тоз камък, който носеше тогава
на пръста си, за туй, че ще успея,
с ухажване жена му завоювал,
прелюбодействено да го заместя
в леглото му. Той, рицарски уверен
в честта й — и то с право, както после
аз сам разбрах, — заложи своя пръстен
и би го сторил даже той да беше
рубин от колесницата на Феб,
а би бил прав спокойно да заложи
и нея цялата! За път се стегнах,
отплавах за Британия и ти
видял си ме навярно в своя двор,
където дъщеря ти ми предаде
добър урок по туй, какво е похот,
какво — любов. Останал без надежда,
но не без жажда да спечеля спора,
аз шибнах италианския си мозък
да действува и хитрият ми план
така успя, че — казано с две думи —
когато се завърнах в Рим, аз имах
лъжливи доказателства, способни
да подлудят добрия Леонат,
като разклатят твърдата му вяра
в честта на дъщеря ти. Знаех всичко
за спалнята й: мебели, гоблени;
показах му таз нейна гривна — само
как ловко я измъкнах! — и когато
описах му един потаен белег
върху снагата й, той бе принуден
87
Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързвана с Атина от гръцкия Пантеон.