Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
СИЦИЛИЙ
Прозореца си от кристал, владико, открехни,
рода ни не подхвърляй все на тежки изпитни!
МАЙКАТА
Добро е моето дете — дари му светли дни!
СИЦИЛИЙ
Не ни ли ти погледнеш благ от своя син чертог,
то знай, ще се оплачем ний в Съвета ви висок!
ПЪРВИ и ВТОРИ БРАТ
И съдник ще подирим друг, не толкова жесток!
Сред светкавици и гръмотевици от небето се спуска върху крилете на орел Юпитер. Призраците падат на колене.
ЮПИТЕР
Достатъчно! Да стихнат вик и врява!
От мен ще се оплакваш, долна гмеж,
забравила, че моят гръм сразява
на всичко земно дребния метеж?
Назад към Елисейските полета85
и техните невехнещи цветя!
Не се грижете за съдбата клета
на людете — във моя власт е тя!
Любимците си дълго аз терзая,
та моят дар да стане тъй по-скъп.
Не бойте се! Синът ви е към края
на тежкия си друм от гнет и скръб.
Роди се той под моето светило86,
венча се с Имогена в моя храм
и затова на тяхното венчило
аз щастие след мъките ще дам!
Тоз свитък на гръдта му положете,
предсказващ нему радости безброй,
и вече моя слух не тревожете
с ненужните си хленчове и вой!
Лети в лазура чист, ореле мой!
Издига се.
СИЦИЛИЙ
Със гръм се спусна той и с дъх на сяра;
свещената му птица връхлетя ни,
за да ни сграбчи сякаш; а обратно
възнесе се по-сладък от зефира
на нашите поля! Със клюн безсмъртен
орелът му си чистеше перата
във знак на туй, че неговият бог
е радостен!
ВСИЧКИ ПРИЗРАЦИ
Благодарим, владико!
СИЦИЛИЙ
Затвори се мермерният му под!
Той влезе под сияйния си покрив!
Да тръгваме! Изчезвайте веднага,
покорни на повелята му блага!
Призраците излизат бързо.
ПОСТУМ (събужда се)
Ти, сън, подобно прародител мой,
създаде моите баща и майка,
и братята ми с тях; но — о, измама! —
събудих се и никакви ги няма!
Бедняците, които се надяват
на височайша милост, виждат също
такива сънища; очи отварят:
стопило се е всичко!… Не, уви,
на някои в живота им върви:
отрупани са с милости, макар че
не са ги ни бленували, ни с нещо
заслужили. И аз такъв съм сам —
получих милост, а защо не знам!
Какви вълшебства тук витаят! Свитък?
О, чудо, не бъди отвън изящно,
а вътре празно, както бива често
на този свят! За разлика от толкоз
изтънчени придворни, оправдай
надеждите във теб!
Чете.
„Когато лъвчето намери, без да знае и търси, и бъде облъхнато от нежния въздух и когато отсечените клони на величествения кедър оживеят след много години и прираснали към стария дънер, пуснат нови филизи — тогаз Постум ще види свършека на мъките си, а Британия — мир и благоденствие.“
И туй ще да е сън или пък набор
от луди думи! Да, едно от двете:
слова без смисъл или може би
непостижими за човешка мисъл!
Каквото и да е, то тъй е близко
до мойта участ, че ще го запазя
за таз му близост с нея.
Влиза Първи тъмничар.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Е, драги, приготви ли се за умирачката?
ПОСТУМ
И дори се преготвих, сякаш готвачът ме е забравил на огъня.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Затова пък палачът няма да те забрави.
ПОСТУМ
И ако блюдото бъде по вкуса на наблюдателите, цената няма да им се досвиди.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Няма да се досвиди на свидетелите, но на тебе сметката ще ти се види тежичка. Утехата е в това, че няма вече никога да се разправяш с плащания на други сметки, няма да се боиш от тези пусти кръчмарски консумации, които не са развеселили ни едно сядане на маса, без да помрачат ставането от нея. Люшкаш се, прегладнял, на влизане и се кандилкаш, препил, на излизане. И те е яд, че хем си излязъл от кръчмата, хем си влязъл в тефтера й. И главата, и кесията ти — празни. Главата ти тежи от лекомислие, а кесията ти е олекнала от безпаричие. Сега поне ще се отървеш от тези противоречия. Няма нищо по-милосърдно, казвам ти, от едно въже за петак. Дорде мигнеш, и те отървава от всички дългове! От него по-добър счетоводител не можеш намери: очиства те за миг от всички сметки, минали и бъдещи. Шията ти е за него и перо, и книга, и сметало. Преди да усетиш, разписката ти готова!
85
Елисейски полета (мит.) — с това название древните гърци означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.
86
„… под моето светило…“ — т.е. под планетата Юпитер.