Спящата кукла [bg]

Майкъл и Ан О’Нийл дойдоха с двете си деца Аманда и Тайлър — съответно на девет и десет година. Маги пак се качи на терасата, за да заведе новодошлите в задния двор, като преди това се зареди с безалкохолни и чипс.

Данс покани гостите да си вземат вино и бира, после отиде в кухнята да помогне. Майка й обаче посочи входната врата:

— Идва още някой.

Беше Уинстън Келъг.

— Нищо не нося — виновно призна той.

— Имаме повече, отколкото можем да изядем. Можеш да си сложиш в пликче за вкъщи. Между другото, алергичен ли си?

— Към полен — да. Към кучета — не.

Келъг пак се беше преоблякъл. Носеше същото яке, но си бе сложил поло, дънки, половинки обувки и жълти чорапи. Забеляза изненадания поглед на Катрин.

— Да, знам. Приличам повече на застаряващ футболист, отколкото на федерален агент.

Тя го покани в кухнята и го представи на Еди. После излязоха на Палубата, където последваха нови запознанства. Катрин не издаде каква е ролята му в разследването и Келъг обясни, че случайно е дошъл в града и двамата „работят по няколко проекта“.

Тя го заведе долу, за да го представи и на децата. Забеляза, че Уес и Маги го гледат изпитателно и си шепнат, вероятно очакваха да е въоръжен.

О’Нийл също слезе.

Уес му помаха весело, хвърли още веднъж поглед към Келъг и отново се вглъби в играта, която явно измисляше в момента. Той определяше правилата. Беше нещо, свързано с открития космос и невидими дракони. Кучетата бяха извънземни. Близнаците бяха кралска двойка, а една шишарка изпълняваше функцията на вълшебна сфера, ръчна граната или и двете заедно.

— Каза ли на Майкъл за Негъл? — попита Келъг.

Тя накратко разказа на детектива какво са научили за миналото на Пел. Добави също, че писателят ще посети Тириса Кройтън.

— Значи мислиш, че Пел е тук заради убийствата, така ли? — попита О’Нийл.

— Не знам. Но имам нужда от всяка информация, която можем да получим.

Детективът се усмихна и се обърна към Келъг:

— Не оставя нищо непроверено. Така работи нашата Катрин.

— Научила съм го от него — засмя се Данс.

— А, хрумна ми нещо — вметна О’Нийл. — Спомняте ли си, че един от телефонните разговори на Пел от затвора е бил за пари?

— За девет хиляди и двеста долара — отговори Келъг. Данс се изненада на способността му да помни. — И аз си мислех за това. Знаем, че първата кола е била открадната от Лос Анджелес. Логично е да предположим, че приятелката на Пел е оттам. Защо не проверим във всички банки в Ел Ей дали през последните един-два месеца тяхна клиентка е теглила такава сума.