Спящата кукла [bg]

Катрин Данс седеше в едно бунгало на „Пойнт Лобос Ин“ — за пръв път влизаше в скъпия мотел. Намираше се на тих път близо до шосе № 1 южно от Кармел сред дивата и живописна местност, на която беше наречен. Сградата в тюдоров стил бе скрита от шосето — намираше се на края на дълга алея — и полицаят от монтерейското шерифство, който чакаше в колата си отпред, имаше добра гледка към пътя. Точно затова бе избрала това място.

Данс се обади на О’Нийл. В момента той работеше по сигнал за изчезнал човек в Монтерей. Телефонира също на Ти Джей и Каранео. Нямаше нищо ново. Младият полицай й съобщи, че не е имал успех при проверката на евтини хотели и пансиони, където би могъл да е отседнал Пел.

— Опитах всичко до Гилрой, агент Данс, но…

— Евтини хотели ли каза?

Каранео замълча за момент:

— Да, агент Данс. Не съм се обаждал в скъпите. Реших, че беглецът няма много пари.

Данс си спомни тайния телефонен разговор на Пел от затвора, при който беше станало дума за девет хиляди и двеста долара.

— Пел вероятно очаква да си помислим точно това. Което означава…

Тя замълча. Остави Каранео сам да се досети:

— По-хитро би било да отиде в скъп хотел. Хъм. Добре. Ще се заема. Чакайте. Къде сте в момента, агент Данс? Мислите ли, че може…

— Вече проверих всички тук — увери го тя.

Затвори, погледна часовника си и отново се запита каква полза щеше да има от този недомислен план.

След пет минути на вратата се почука. Данс отвори и видя едрия агент от КБР Албърт Стемпъл, закриващ с тялото си дребна жена около трийсетте. Ниската и набита Линда Уитфийлд имаше хубаво лице, незагрозено с грим, и къса червена коса. Дрехите й бяха поизносени — черни панталони, изтъркани на коленете, и червен пуловер, от който висяха конци. Над V-образното й деколте се виждаше оловносив метален кръст. Данс не долови парфюм и ноктите на Линда бяха без лак и изрязани късо.

Жените се ръкуваха. Линда имаше силни ръце.

Стемпъл вдигна вежда. Тоест: „Има ли още нещо?“

Данс му благодари и едрият полицай остави куфара на Линда, след което излезе. Катрин заключи вратата и другата жена влезе в хола на двустайното бунгало. Огледа луксозното обзавеждане, сякаш не беше виждала нещо толкова скъпо.

— Леле!

— Сложила съм вода за кафе — отбеляза Данс и махна към кухненския бокс.

— Предпочитам чай, ако може.

Приготви й една чаша.

— Надявам се, че няма да се наложи да останете дълго. Дори за през нощта.

— Нещо ново за Даниел?

— Не.

Линда огледа спалните, сякаш ако избере една от тях, ще се престраши да остане по-дълго, отколкото й се искаше. Подвоуми се, после взе решение. Избра си стая и внесе куфара си, след малко се върна в хола, взе чашата, наля си мляко и седна.

— Не бях летяла със самолет — сподели. — А тази машина… беше невероятно. Толкова беше малък, но ме залепи за седалката, когато излиташе. Имаше и един агент от ФБР. Беше много любезен.