Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Щом такова е желанието ви, сеньор, ще остана в отговор на вашата молба, а и защото сте, както казвате, странстващ рицар.

Без да чака повече, Ланселот слязъл от коня си. От другите шатри се спуснали оръженосци, които да му свалят доспехите. Донесли му да облече мантия от лека коприна заради силната горещина и го отвели в голямата шатра на рицаря. Сетне разговаряли и се поопознали взаимно, като си задавали въпроси. Рицарят попитал Ланселот откъде идва, накъде отива и за какво приключение язди сам. Ланселот му отговорил за някои неща, за други премълчал. Все пак му споделил, че иска да отиде в двора на крал Бодмагю заради някакъв рицар, който го обвинил в предателство.

Докато приказвали така, оръженосците сложили масата. Отишли да си измият ръцете, а после седнали да се хранят — рицарят, Ланселот и една много красива девойка, която била приятелка на господаря на дома. Тримата вечеряли заедно. Девойката не сваляла очи от Ланселот и не можела да се насити да го гледа. Струвал й се толкова красив, че никога досега не била виждала мъжка красота като неговата. Съзерцавала го с такъв прехлас, че забравила да се храни и само му се възхищавала. Оръженосците отсервирали първото ястие, без девойката да го докосне, изцяло потънала в мислите си. И именно тогава в сърцето й се зародила такава силна любов към Ланселот, че го заобичала, както никоя жена не е обичала. Тя си казала, че ако той й отвърне със същото, ще бъде удовлетворена. Но тук разказът не споменава нищо повече. По-нататък ще научите как тя го обичала безумно и как го умолявала за любовта му. Освен това, ще ви бъде описано изумителното поведение на нейния приятел, когато разбрал за това, и как накрая тя умира заради отказа на Ланселот. Разказът ще прескочи сега всичко това, за да опише едно приключение, което им се случило в шатрата.