![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Не след дълго откриха следите на престъпника. Зад служебния паркинг имаше поляна с неокосена трева, която разделяше хотела от съседните ферми. Бдителен полицай забеляза смачканата трева, а обучените немски овчарки моментално хванаха миризмата на Бен Хоуп. Опънали каишките, те се втурнаха с бесен лай през поляната, следвани от въоръжените командоси. Не след дълго групата навлезе в гората. Беглецът беше някъде наблизо.
Но следата не ги отведе доникъде. В началото на гората тя просто изчезна. Полицаите огледаха околните дървета, но не откриха нищо. Човекът сякаш се беше изпарил.
След няколко минути стана ясно, че престъпникът ги беше изиграл. Следите в тревата бяха оставени умишлено, а той се беше върнал обратно.
Кучетата скоро откриха следата, която ги отведе отново до кухненските помещения на хотела. Там те объркано спряха и започнаха да душат. Оказа се, че някой беше разпръснал голямо количество млян пипер, който поглъщаше всякакви миризми.
По същото време стаите на хотела бяха подложени на проверка от облечените в черно командоси, които си разменяха сигнали с ръце, прикриваха се един друг и методично напредваха по коридорите. Проверяваха етажите един по един, без да пропускат нищо.
Мъжът беше открит в апартамента за младоженци. Но той нямаше нищо общо с онзи, когото издирваха. Оказа се 45-годишен французин, съблечен по бельо и прикован към една от колоните на леглото със собствените му белезници. Той посрещна командосите със зачервено лице, оцъклени очи и натъпкана в устата салфетка. Това беше сержант Емил Дюпон.
Полицейската униформа беше малко широка за Бен, но в замяна на това крачолите на панталоните му бяха по-къси поне с пет-шест сантиметра. Без да се смущава от този факт, той излезе на площадката пред главния вход и започна да издава къси, отривисти заповеди. Никой не обърна внимание на военната раница през рамото му, която се различаваше от стандартното полицейско оборудване. Никой не обърна внимание и на начина, по който той си проби път сред възбудените гости на хотела, качи се в една от полицейските коли и спокойно потегли.
Свидетелят твърдеше, че черното порше беше завило наляво, но колебанието му беше очевидно и Бен реши да поеме в обратна посока. Когато хотелът изчезна от огледаното за обратно виждане, той натисна газта. Полицейската радиостанция бълваше непрекъснат поток от заповеди и инструкции. Трябваше час по-скоро да се отърве от тази кола.
Робърта слезе във фоайето с намерението да разгледа малкия бутик. Не искаше да буди Бен, който спеше дълбоко сред разпръснатите листове в предната стая на младоженския апартамент. И бездруго щеше да се забави само десетина минути, но в замяна на това най-сетне щеше да се сдобие с нещо ново и чисто.
Оказа се, че бутикът отваряше в девет без четвърт. Тя се спря пред витрината и веднага си избра чифт черни джинси и рокля без ръкави. Утрото беше слънчево и свежо и тя реши да се поразходи в градината. Любуваше се на красивите цветя и се стараеше да не мисли за вчерашните премеждия.
Вероятно по тази причина не усети мъжа, който се приближи зад нея бързо и безшумно. Черна ръкавица притисна устата й, студено острие на нож опря в гърлото й.
— Мърдай, кучко! — изръмжа в ухото й дрезгав глас със силен чуждестранен акцент.
Отвъд паркинга, скрито зад голям декоративен храст, чакаше черно порше 911 турбо с отворени врати. Мъжът беше едър и силен. Тя не можеше нито да извика, нито да се освободи от желязната му хватка. Той я блъсна в колата и я удари с юмрук в лицето. Миг преди да припадне, Робърта усети соления вкус на кръвта.
Когато се свести, колата се движеше. Нямаше как да прецени какво разстояние бяха изминали. Съзнанието й бързо се проясни и адреналинът нахлу във вените й. Лицето на човека зад волана на спортната кола сякаш беше издялано от гранит. Едната му ръка държеше волана, а другата притискаше ножа в корема й. Поршето фучеше по тесния път със 150 километра в час, от двете му страни се мяркаха дървета и поляни.
Би било лудост да опита каквото и да било. Или ще се пребием и двамата, или той ще забие ножа в корема ми, механично помисли тя.