Невидимият пазител [bg]

— Добър вечер, Инес, инспектор Саласар е.

Две или три минути след това изслуша с най-големи подробности какво бе заварила Инес, пристигайки вкъщи — за парите, които липсвали, за документите и прочее. Изчака търпеливо, докато жената говореше, обзета от вълнение, граничещо с триумф, след като бе разбрала, че подозренията й се потвърждават. Когато лавината секна, Амая продължи:

— Знаех всичко това, лейтенант Падуа ми се обади преди половин час… Но може би има нещо, за което бихте могли да ми помогнете. Мъжът ви е автомонтьор, нали?

— Да.

— Винаги ли е бил такъв?

— В Доминиканската република да, но когато дойде тук, отначало не намери работа по специалността си и една година работи във ферма.

— В какво се състоеше работата му?

— Водеше овцете на паша в планината, понякога прекарваше с дни навън.

— Искам да погледнете във фризера, кухненските шкафове, килера, всяко място, което ползвате за складиране на провизии. Погледнете и ми кажете дали липсва нещо.

Телефонът явно беше без кабел, защото Амая продължи да чува запъхтяното дишане на жената и припрените й стъпки.

— Майко мила! Отнесъл е цялата храна, госпожо инспектор!

Амая прекъсна възможно най-любезно жената и се обади на Падуа.

— Няма да се опита да напусне страната, поне не и по обичайния начин. Взел е със себе си провизии за няколко седмици. Без съмнение е в планината, познава горските пътеки като пръстите на ръката си. Ако излезе от страната, то ще го направи през границата с Пиренеите, а понеже районът му е добре познат, може да премине долината и хълмовете, без да го видят. Освен това и друг път е бил в хижата, на мястото имаше овчи изпражнения — макар да беше изметено, те бяха събрани на купчина до огнището. Аз бих потърсила предишния му работодател. Инес ми каза, че фермата е в Арискун, говорете с него, може да бъде от голяма полза за пътеките и заслоните. Хората от горската служба със сигурност познават маршрутите.