Невидимият пазител [bg]

— Невероятно.

— Но е истина.

Йонан почука на вратата и отвори.

— Госпожо инспектор, лейтенант Падуа току-що се обади, задържали са Хасон Медина в Гораменди. Бил е в някаква планинска хижа в покрайнините на Ерацу. На дванайсетина километра от там са открили и колата, полускрита сред дърветата. В багажника е носел спортен сак с момичешки дрехи, документите на Йоана и един плюшен мишок. Откаран е в участъка в Лекарос. Падуа каза, че ще ви изчака, за да започнете разпита.

— Какъв джентълмен! — подигра се Ириарте.

— Нищо подобно, просто ми е длъжник — каза тя, грабвайки чантата си.

Постройките на жандармерийския участък изглеждаха старички в сравнение с новото полицейско управление, но Амая не можа да не отбележи модерната охранителна система с камери от последно поколение. Един униформен постови ги поздрави на вратата, сочейки им кабинет вдясно от входа. Друг служител ги поведе по тесен и зле осветен коридор до редица разнебитени врати, видели не една и две подмени на ключалки. Залата бе просторна и добре отоплена. До входа имаше ниша с изображение на Дева Мария, украсено с изсъхнало букетче цветя. Вляво и вдясно бяха разположени няколко маси и столове. Срещу тях, окован в белезници, седеше мъж на около четирийсет и пет години, дребен, с мургав тен, който подчертаваше още повече бледността му и зачервяванията, образували се под очите и около устата му.

Между окованите си в белезници ръце мъжът стискаше хартиена кърпичка, която явно не възнамеряваше да ползва, въпреки че сълзите и сополите се стичаха по брадата му, откъдето капеха по тъмната повърхност на масата. До него една млада служебна адвокатка, на която даде не повече от трийсет години, подреждаше някакви напечатани листове, слушаше вглъбено инструкциите, които някой й даваше по телефона, и гледаше с очевидна неприязън своя клиент.

Падуа ги приближи отзад.

— Не е спирал да плаче и хленчи, откакто го откриха колегите от горската служба. Признал е веднага щом ги е видял, казаха, че не е млъкнал по целия път насам. Откакто го сложихме да седне там, не е спрял да мрънка. Взехме му показания, защото, откакто е дошъл, постоянно повтаря, че той го е направил и че искал да си признае. Сигурно е изтощен от толкова врещене.

Приближиха се до масата. Един служител включи диктофон и след обичайните поздрави, представяне и потвърждение на датата и часа, седнаха.