Дар за бурята [bg]

— Как се е наранила?

— Задействала детонатора и зачакала. Понеже не последвал взрив, загубила търпение. Земята беше много мокра и вероятно е помислила, че шнурът или експлозивите са се навлажнили и не действат. Приближила се точно в момента на взрива.

Амая сведе очи и изпусна целия въздух от дробовете си.

— Два от пръстите на ръката са буквално откъснати, други два бяха открити залепени на отсрещната гробница, освен това едва ли ще успеят да спасят едното ѝ око, да не говорим за изгарянията по кожата и спуканите тъпанчета. Но не беше загубила съзнание, представяте ли си? Не знам как е могла да издържи толкова… С всичките си рани се довлякла до ръба на гробницата, за да види дали децата ѝ са вътре.

— Е, вътре ли са били?

Шефът на жандармерията пак я погледна намръщено.

— Проверете сама, в края на краищата за това сте дошли, нали?

Пренебрегвайки упрека му, Амая преодоля загражденията, стигащи до входа на църквата, която светеше. Така мълчаливият сутринта свещеник сега изглеждаше в друго настроение.

— Е, доволна ли сте вече? — попита я той, докато тя се навеждаше да мине под полицейската лента.

Амая измина още няколко крачки, но изведнъж рязко спря и се върна назад, при което свещеникът отстъпи, уплашен от реакцията ѝ.

— Не, не съм доволна. Точно това се опитвах да избегна и ако всички вие, които твърдите, че толкова ви е грижа за нея, бяхте проявили поне малко човечност, отдавна щяхте да сте отворили гроба и да ѝ спестите много мъки.

Настигна Ириарте и Ечайде при гробницата. Основните щети бяха понесени от съседните гробове — рухнали разпятия и колони, разпилени сандъци за цветя и саксии. От пантеона на семейство Тремон най-повредена беше горната плоча, която, както бяха предположили гробарите, беше много крехка и сега бе разпиляна на парчета наоколо; най-големият къс нямаше и петдесет сантиметра от едната страна и лежеше в долния край на гроба до голяма локва кръв, която се бе смесила с дъждовната вода и бе потекла към цепнатините между гробовете.