Дар за бурята [bg]

— Обадете се на младши инспектор Ечайде и минете да ме вземете от нас след четиресет минути.

Ириарте въздъхна.

— Госпожо инспектор, шефът на жандармерията ми се обади да ме информира от любезност, но се боя, че едва ли ще ви посрещнат особено добре след случилото се сутринта.

— Имам го предвид — отговори рязко Амая. — Знаете ли в коя болница са закарали Йоланда?

— В „Сент Колет“— отговори той недоволно, преди да затвори.

Амая позвъни, представи се и поиска сведения. Пациентката била в тежко състояние и в операционната, още не можело да се каже нищо. Наведе се да погледне през прозореца и видя, че дъждът е спрял.

Минаваше два и половина, когато пристигнаха. Ечайде трябваше да дойде от Памплона и тя бе предпочела да го изчакат. Знаеха, че експлозията е станала малко след полунощ, следователно експертите бяха имали достатъчно време за оглед на района, а съседите трябваше вече да са се прибрали по домовете си. Вероятно щяха само да оградят района с полицейска лента и да оставят една патрулна кола за охрана.

За сапьорите се оказа права, но криминолозите още работеха. Отидоха при началника на жандармерията и той ги поздрави, смесвайки любезност и загриженост.

— Добър вечер. Знаете, че съдия Дьо Гувенен много ще се ядоса, ако разбере, че сте тук.

— Хайде, началник, кой ще ѝ каже, вие ли? Ние сме европейски граждани, минавали сме оттук случайно, видели сме тълпата и сме се приближили да попитаме какво се е случило.

Той я погледа мълчаливо няколко секунди и накрая отстъпи.

— Промъкнала се е в гробището към полунощ. Тук по това време и през седмицата не можеш да срещнеш жива душа по улицата. Паркирала ей там, долу — продължи той, сочейки един скъп джип — и поставила двеста грама експлозив. Още нямаме потвърждение, но по всичко изглежда, че става дума за „Гома-2“. Предполагаме, че го е взела от запасите, използвани за взривяванията в мините, тъй като семейството ѝ, както стана ясно, е собственик на рудниците в Алмандос, Навара.

Амая кимна утвърдително.

— Така е, но ми се вижда малко трудно да го е откраднала от там. След атентатите в Мадрид от 11 март[21] в погребите на мините не се държат на склад експлозиви. Материалът, нужен за всяко взривяване, се докарва специално за целта под конвоя на полицаи от Гражданската армия и охранителите на експлозиви, каквито всяко предприятие е задължено да наема, а останалият материал задължително се описва и унищожава на място.

— Остатъците от опаковките показват, че става дума за стари и изтеглени от употреба взривни вещества, най-вероятно отпреди атентатите, което би могло да бъде обяснение. Въпреки това явно е знаела какво върши. Поставила е експлозива в една цепнатина на плочата, използвала фитил и доста стар ръчен детонатор, което също потвърждава теорията за излезли от употреба или забравени на някое място материали, до които тя е имала достъп. Един експерт би забелязал признаците за корозия, омекването на метала или наличие на „запотяване“, но тя не е обърнала внимание.