![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
След като се преместеше тук, щеше да покани Джейн и Маделин на гости. Ще им покаже лампата си, а после ще се сместят на тясното балконче и ще пият следобеден чай.
Ако напуснеше Пириуи, щяха да ѝ липсват сутрешните разходки по крайбрежието с Джейн. През по-голямата част от времето двете вървяха в мълчание. Като споделена медитация. Ако Маделин се разхождаше с тях, и трите щяха да говорят през цялото време, но енергията бе коренно различна, когато бяха само Джейн и Селест.
Напоследък и двете колебливо споделяха все по-лични неща. Интересно как по време на разходка човек казваше неща, които би премълчал под напрежението на прекия визуален контакт, ако седи на маса. Селест се замисли за онази сутрин, когато Джейн ѝ разказа за биологичния баща на Зиги, онзи отвратителен мъж, който — малко или много — я бе изнасилил. Тя потръпна от отвращение.
Поне в секса с Пери нямаше насилие — дори когато се случваше след сцена на насилие, дори когато бе част от тяхната странна, напрегната игра на сдобряване, на прощаване и забравяне. Винаги ставаше въпрос за любов и винаги беше много, много хубаво. Преди да срещне Пери, тя никога не бе изпитвала толкова силно привличане към мъж и знаеше, че никога повече нямаше да ѝ се случи. Не беше възможно. Тяхната връзка бе твърде специална.
Сексът щеше да ѝ липсва. Щеше да ѝ липсва да живее близо до плажа. Щеше да ѝ липсва кафето с Маделин. Щяха да ѝ липсват късните вечери, когато гледаше сериали заедно с Пери. Щеше да ѝ липсва семейството на Пери.
„Когато се развеждаш с някого, развеждаш се с цялото му семейство“, каза ѝ веднъж Маделин. Някога поддържала близки приятелски отношения със сестрата на Нейтън, но сега почти не се виждали. Селест трябваше да се откаже и от семейството на Пери, заедно с всичко останало.
Имаше твърде много неща, които трябваше да жертва и които щяха да ѝ липсват.
Е, това беше само тренировка.
В момента не се налагаше да прави нищо. Всичко това бе просто теоретично упражнение, за да впечатли Сузи, която вероятно нямаше да е чак толкова впечатлена, защото в крайна сметка всичко опираше единствено до парите. Селест не проявяваше някаква забележителна смелост. Тя можеше да си позволи да наеме и обзаведе апартамент, който може би никога нямаше да използва, служейки си с парите на съпруга си. Повечето от клиентите на Сузи вероятно не разполагаха с никакви финансови средства, докато Селест можеше да тегли големи суми пари в брой от различни сметки, без Пери дори да забележи, а и да забележеше, тя лесно би могла да измисли оправдание. Можеше да му каже, че приятелка се е нуждаела от пари, и той нямаше да трепне. Щеше да предложи да даде още. Не беше от онези мъже, които държаха жените си като затворници, ограничавайки действията им и достъпа им до пари. Селест бе свободна като птица.
Тя плъзна поглед из стаята. Нямаше дрешник. Трябваше да купи гардероб. Как бе могла да пропусне това при огледа? Когато Маделин за пръв път видя огромния ѝ дрешник, очите ѝ блеснаха, сякаш бе чула прекрасна музика или красива поезия. „Това нещо тук е моята сбъдната мечта.“
Животът на Селест бе нечия сбъдната мечта.
„Никой не заслужава да живее така“ — бе казала Сузи, но Сузи не виждаше живота им в цялата му пълнота. Не беше виждала израженията на момчетата, когато Пери разтягаше лудите си истории за ранни сутрешни полети над океана. „Ти не можеш да летиш наистина, тате. Може ли да лети, мамо? Може ли?“ Не беше виждала Пери да танцува като рапър с децата си или да танцува бавно със Селест на терасата им, с луната, заседнала ниско над хоризонта и огряла морето, сякаш бе там само за тях.
„Почти си струва“ — бе казала на Сузи.
А може би така бе справедливо. Малки порции насилие като изгодна цена за живот, който иначе би бил — прекалено, ужасяващо, разточително облян в лунна светлина — идеален.
Какво тогава правеше тя тук, по дяволите, планирайки тайно маршрута си за бягство, като затворник?
39.
— Зиги — каза Джейн.
Бяха на плажа и правеха пясъчен замък от студен пясък. В късния следобед небето висеше ниско и тежко, а вятърът свиреше. Беше средата на есента, така че утре спокойно би могло да бъде отново топло и слънчево, но днес по плажа нямаше жива душа. В далечината някой разхождаше куче, а самотен сърфист в неопренов костюм вървеше към водата, стиснал сърфа си под мишница. Гневният океан бълваше с мощен рев вълна след вълна върху плажа. Бялата вода кипеше и се пенеше като завряла, а във въздуха изригваха високи фонтани от пръски.