Големите малки лъжи [bg]

Ти трябва да си играеш с кукли, помисли си Маделин. Или попе с гримове.

Усети прилив на гняв към Нейтън и Бони, защото Абигейл всъщност наистина бе твърде малка и твърде чувствителна, за да се интересува от трафик на хора. Чувствата ѝ бяха твърде силни и неуправляеми. Бе наследила злочестите гневни изблици на Маделин, ала имаше много по-меко сърце от нейното. Преливаше от състрадание (макар че, естествено, цялото това прекомерно състрадание никога не биваше насочено към Маделин или Ед, или към Клоуи и Фред).

Сети се за времето, когато Абигейл, около петгодишна, бе много горда от умението си да чете. Седеше на кухненската маса и мърдаше устни, старателно сричайки заглавие от първата страница на вестника, с изражение на искрено изумление и ужас. Маделин вече не помнеше за какво беше статията. Убийство, смърт, природно бедствие. Не. Всъщност помнеше. За някакво момиченце, отвлечено от леглото си в началото на осемдесетте. Тялото му така и не бе открито. Тогава Абигейл все още вярваше в Дядо Коледа. „Това не е вярно — побърза да каже Маделин, грабна вестника и се зарече никога повече да не го оставя на достъпно място. — Всичко е измислица.“

Нейтън не знаеше за това, защото Нейтън го нямаше.

Клоуи и Фред бяха толкова различни. Много по-жилави. Нейните малки консуматорчета, технически грамотните ѝ дивачета.

— Аз смятам да направя нещо по този въпрос — каза Абигейл и продължи да чете надолу.

— Така ли? — попита Маделин. Е, няма да ходиш в Пакистан, ако това си мислиш. Ще си стоиш тук, млада госпожице, и ще гледаш „Следващият топмодел на Америка“. — Какво имаш предвид? Писмо? — Лицето ѝ грейна. Тя беше дипломиран специалист по маркетинг. Можеше да напише такова писмо, за каквото Бони не би и мечтала. — Мога да ти помогна да напишеш писмо до нашия министър-председател с молба за…

— He — прекъсна я Абигейл с презрение. — От това няма полза. Имам друга идея.

— Каква идея? — попита Маделин.

По-късно щеше да се чуди дали Абигейл би ѝ отговорила искрено, дали би могла да сложи край на тази лудост още преди да е започнала, но точно тогава на входната врата се почука и Абигейл рязко затвори лаптопа си.

— Това е татко — каза и скочи на крака.

— Но сега е едва четири — запротестира Маделин и също се изправи. — Мислех, че аз ще те закарам в пет.

— Отиваме на вечеря у майката на Бони — отвърна Абигейл.

— Майката на Бони — повтори Маделин.

— Не прави драми от това, мамо.

— И дума не съм казала. Не съм казала например, че не си виждала моята майка от седмици.

— Баба е толкова заета със социалния си живот, че едва ли ще забележи — отбеляза Абигейл съвсем уместно.

— Бащата на Абигейл е тук! — извика Фред от коридора, което значеше: Колата на бащата на Абигейл е тук!