Големите малки лъжи [bg]

От самото начало семейството на Пери бе приело Селест с такава топлота, сякаш усещаха, че собственото ѝ малко, твърде скромно семейство се различаваше от тяхното, и те можеха да ѝ дадат нещо, което тя никога не бе имала, освен парите. Пери и семейството му предлагаха изобилие от всичко.

Когато Селест седеше на голямата дълга маса, ядеше спанакопитата[7] на леля Анита и наблюдаваше как Пери търпеливо бъбри с намръщените прачичовци, докато близнаците тичат като луди с останалите деца, в съзнанието ѝ внезапно проблясваше видение, в което Пери я удряше, и това ѝ изглеждаше невъзможно, гротескно, абсурдно, дори да се бе случило предишната нощ, и след отрицанието идваше срамът и тя решаваше, че вината би трябвало да е нейна, защото това бе добро, любящо семейство, и тя беше чуждата, и си представяше колко ужасени биха били те да я видят как удря и дере с нокти техния любим Пери.

Никой в това голямо усмихнато семейство не би повярвал, че Пери е насилник, а Селест нямаше никакво желание да ги уведомява за това, защото този Пери, който купуваше парфюми за лелите си, не беше онзи Пери, който избухваше.

Сузи не познаваше Пери. Тя познаваше примерни случаи, изследвания и статистики. Тя не знаеше, че сприхавостта на Пери бе само една част от него, но не всичко. Той не беше само мъж, който удряше съпругата си. Той бе човек, който четеше приказки на децата си преди лягане, преправяше гласа си, за да ги забавлява, говореше учтиво със сервитьорките. Пери не беше злодей. Той бе просто човек, който понякога се държеше много лошо.

Други жени в подобна ситуация се страхуваха, че съпрузите им ще ги намерят и ще ги убият, ако се опитат да ги напуснат, но Селест се страхуваше, че той ще ѝ липсва. Удоволствието да вижда как момчетата тичат към него, когато се връщаше от пътуване, как пуска чантите си и пада на колене с широко разтворени ръце, за да ги прегърне. А после казваше: „Сега искам да целуна мама“.

Подобно решение не се вземаше лесно. Просто бракът им беше много странен.

Тя тръгна обратно през апартамента, пропускайки кухнята. Беше малка и тясна. Не искаше да си представя как готви в тази кухня. Хленченето на момчетата: „Гладен съм!.. Аз също!“.

Влезе отново в спалнята и включи лампата в контакта. Все още имаше електричество. Цветовете на лампата грейнаха — наситени, искрящи. Селест се вгледа в нея с възхищение. Обожаваше странната си на вид лампа.