![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Зиги си тананикаше, докато работеше по пясъчния замък, потупвайки го с лопатка, купена специално за него от майката на Джейн.
— Вчера се видях с госпожа Липман — каза тя. — И с майката на Амабела.
Зиги вдигна поглед към нея. Носеше сива плетена шапка, която покриваше косата и ушите му. Бузките му червенееха от студа.
— Амабела твърди, че някой от класа ѝ тайно я наранява, когато учителката не гледа — каза Джейн. — Щипе я. И даже… даже я хапе.
Божичко! Това звучеше ужасно. Нищо чудно, че Рената бе жадна за мъст.
Зиги не каза нищо. Остави лопатката и взе пластмасово гребло.
— Майката на Амабела смята, че си ти — каза Джейн. Едва не каза: „Не си ти, нали?“, но успя да се спре навреме. Вместо това попита: — Ти ли си, Зиги?
Той не ѝ обърна внимание. Не откъсваше очи от пясъка и старателно чертаеше прави линии с греблото.
— Зиги — повтори Джейн.
Той остави греблото и я погледна. Гладкото му лице изглеждаше отчуждено. Погледът му се рееше някъде зад главата ѝ.
— Не искам да говоря за това — отвърна.
40.
Саманта: Чухте ли за петицията? Точно тогава разбрах, че нещата излизат извън контрол.
Харпър: Не се срамувам да кажа, че аз започнах петицията. За бога, училището не предприемаше никакви мерки! Горката Рената вече не знаеше какво да прави. Когато изпращаш детето си на училище, трябва да си спокоен, че го оставяш на сигурно място.
Госпожа Липман: Категорично не съм съгласна с твърдението, че училището не е предприело никакви мерки. Имахме изключително подробен план за действие. И нека изясня нещо: ние всъщност не разполагахме с никакви доказателства, че Зиги е този, който е упражнявал насилие.
Tea: Аз я подписах. Горкото момиченце.
Джонатан: Разбира се, че не я подписах. Горкото момченце.
Габриел: Не казвайте на никого, но мисля, че случайно я подписах. Заблудих се, че това е петицията до училищния съвет за поставяне на пешеходна пътека на Парк Стрийт.
ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА
— Добре дошла на встъпителната среща в Клуба на любителите на еротични книги „Пириуи“! — каза Маделин, отваряйки с театрален замах входната си врата. Вече се бе почерпила с половин чаша шампанско.
Докато се подготвяше за тази вечер, се чудеше защо изобщо бе създала този клуб. Това само я разсейваше от скръбта ѝ по Абигейл. Твърде драматично ли звучеше думата скръб? Може би. Но точно така се чувстваше. Имаше усещането, че е претърпяла загуба, но никой не ѝ носеше цветя, затова си бе уплътнила времето с читателски клуб — от всички възможни неща. (Защо просто не излезе по магазините?) Демонстративно бе поканила всички родители от детската градина и десет от тях приеха. После избра пикантна, забавна книга, която със сигурност щеше да ѝ хареса, и даде на всички предостатъчно време да я прочетат. Едва тогава осъзна, че после всички щяха да се редуват при избора на следващите книги, така че най-вероятно щеше да ѝ се наложи да прочете някои ужасни, бележити тухли. Е, така да е. Имаше достатъчно опит в прескачане на задължения. Щеше да импровизира. Или да лъже, че ги е чела, и да помоли Селест за сбит преразказ.
— Престани да го наричаш Клуб за еротични книги — каза Саманта, първата ѝ гостенка, докато ѝ подаваше чиния с шоколадови сладки. — Хората започват да говорят. Каръл е като обсебена.
Саманта бе дребна и жилава, джобен вариант на професионален спортист. Участваше в маратони, но Маделин ѝ прощаваше този недостатък, защото Саманта създаваше впечатление, че казва точно онова, което си мисли, освен това бе от онези хора, които бяха абсолютно подвластни на собственото си чувство за хумор. Човек често би могъл да я види на детската площадка, стиснала нечия ръка за равновесие, докато безпомощно се залива от смях.
Маделин харесваше Саманта и поради факта, че още през първата училищна седмица Клоуи се влюби в дъщеря ѝ — Лили (същата темпераментна принцеса като нея). Така страхът ѝ, че Клоуи може да вземе под крилото си Скай, се оказа неоснователен. Слава богу! След напускането на Абигейл само това ѝ липсваше — да кани на гости детето на бившия си съпруг.
— Аз ли съм първата пристигнала? — попита Саманта. — Излязох рано, защото копнеех да избягам от децата. Казах на Стю: „Оставям всичко в твои ръце, приятел“.