Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Добре ли си, Карлота? — попита Марлена, по-загрижена за господарката си, отколкото за себе си. Прислужвайки от дванадесетгодишна на високомерната млада дама, Марлена се чувстваше достатъчно близка, за да се обръща към Карлота свойски.
— Разбира се, гъско. Диабло не би позволил нещо да ми се случи. — Карлота отправи ослепителна усмивка към Диабло. — Когато сме в компанията на други, Марлена, ще говорим на английски. Знаеш езика не по-зле от мен.
— Да, синьорина — примирено рече Марлена. — Какво ще стане с нас сега? Страх ме е.
— Няма от какво да се страхуваш — успокои Диабло дребната брюнетка. — Никой няма да ви нарани. Когато синьор Есперез плати откупа и двете ще бъдете освободени.
— Наистина ли? — осмели се да попита тя, неспособна да повярва на думите му след всички ужасяващи неща, които пиратите правели на беззащитните жени, както бе чувала.
— Наистина — потвърди Диабло, констатирайки, че момичето е доста съблазнително. После се обърна към Девън: — Поприбери си багажа, Девън. Карлота и Марлена ще се настанят в твоята каюта. Голяма е, ще приюти и двете.
— О, благодаря, Диабло — изгука Карлота свенливо. — Много мило от твоя страна.
— Къде ще спя? — поиска да узнае Девън. Нужна й бе цялата воля, за да контролира гнева си.
— Можеш да използваш моята каюта, Девън — предложи Кайл великодушно. — Малка е, но е по-добре, от колкото да се спи на палубата. — Изгледа Диабло неодобрително, без да подозира, че дяволът имаше точно това предвид.
— Хайде, дами, ще ви покажа каютата — подкани Диабло, отвръщайки на острия поглед на Кайл. — Сандъците ви ще бъдат доставени в най-скоро време.
Мятайки снизходителен поглед на Девън, Карлота хвана Диабло под ръка и той я поведе към каютата, където щеше да се разполага през следващите няколко дни. Марлена плахо ги последва.
Макар малка, каютата на Кайл бе подслон и Девън бе благодарна, че има къде да спи. Нима съпругът й я ненавиждаше до степен да я остави на палубата сред мъжете, които я мразеха толкова много? — чудеше се тя, вбесена от подчертаното пренебрежение на негодника. Намираше слаба утеха, че Диабло не възнамерява да дели постелята с Карлота — в противен случай не би наредил Марлена да се нанесе при господарката си.
Не бе казано, че трябва да стои непрекъснато в тясното помещение и тъй като Девън се чувстваше напълно възстановена, прекара по-голямата част от следващите дни седнала върху купчината въжета, намотани при носа на кораба. Щом успееше да открадне време, Кайл се отбиваше да си поприказват, същото правеше и Марлена, но дребната камериерка бе постоянно заета да изпълнява капризите на господарката си и така двете с Девън не смогнаха да поговорят по-дълго.
Макар през по-голямата част от времето Диабло да се правеше, че не я забелязва, той редовно се осведомяваше за здравето й. Ала Девън истински се измъчваше, като наблюдаваше как Карлота обсебва всеки свободен миг на съпруга й — ту му правеше компания на капитанския мостик, ту се разхождаше с него по палубата. Девън бе огорчена от начина, по който Диабло угодничеше на пламенната португалка. От друга страна, Девън доста често хващаше Диабло да я наблюдава изпод око, сребристият му поглед оставаше прикован към тялото й, а изражението на лицето му бе така неразгадаемо, че тя се чувстваше объркана. Всеки път, когато събереше смелост да го погледне в очите, откриваше, че е обект на вниманието му. И днешният ден не бе изключение.
Очите им се срещнаха през ширналата се помежду им палуба, сякаш си протягаха ръце един към друг и същевременно не можеха или не желаеха да запълнят празнината. Мълчаливото послание на пламенния му поглед накара Девън да се изчерви. В следващия миг магията се развали — лъчезарно усмихната, пърхайки с дългите си мигли Карлота препречи взора на Диабло. Девън с неохота се извърна. Беше прекалено горда, за да признае ревността си, а Карлота вече бе хванала свойски под ръка Диабло и го поведе в нейна посока, спираше често-често, за да се наслади на гледката.
Вече отминаваха мястото, където се бе разположила Девън, когато полъх на вятъра довя до нея част от оживения разговор. Тъмната красавица, облегната фамилиарно на Диабло, говореше неща, които прозвучаха в ушите на Девън като безсрамна покана: