История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Макар действията на народняците да имали ужасяващи последици за живота на чернокожите американци, те практически не се отразили на банкерите или на финансовата система на страната, която ставала все по-тясно ориентирана към златото. През по-голямата оставаща част от деветнайсети век различни политически течения спорели дали страната следва да се придържа само към златния или към някаква смесена система от златния и сребърния стандарт. През това време фермерите затъвали в дългове към банките; техните земи, селскостопански инвентар, а понякога дори и семената, с които работели, били ипотекирани. Заемите им били отпускани в банкноти, обезпечени със злато; те трябвало да се връщат в същите банкноти, а през това време стоката им все повече се обезценявала. С всяка следваща реколта те получавали все по-малко пари за продукцията си, а „златните“ банкноти ставали все по-скъпи. Нужни били пари, а един от начините за увеличаване на паричната маса в обръщение бил чрез неконтролирано сечене на сребърни монети. Фермерите от южните и западните щати, които подкрепяли Народняшката партия, искали валутата да бъде обвързана както към златния, така и към сребърния стандарт. Те вярвали, че ако в обръщение се пуснат повече пари, ще бъдат по-малко зависими от банкерите и политиците в големите градове.
Сенаторът народняк Уилям Дженингс Брайън от фермерския щат Небраска, неизменен кандидат за президент от Демократическата партия по време на една епоха, когато Белият дом е доминиран изцяло от републиканците, бил неуморен борец за биметализма — за едновременното използване на златния и сребърния стандарт. В своята знаменита реч на конгреса на Демократическата партия от 1896 г. при приемане на номинацията за президентските избори той подложил на огън и жупел банкери, финансисти, републиканци и всякакви други „златни бръмбари“ — презрителното прозвище на всички онези, които поддържали златния стандарт. Брайън заявил:
„Значи вие се опитвате да ни убедите, че големите градове подкрепят златния стандарт? Аз пък ви казвам: големите градове съществуват само благодарение на плодородните равнини. Дори да бъдат опожарени до основи, ако равнините са живи, градовете пак ще израстат, като по магия. Но погубите ли равнините, трева ще расте в големите ви градове!“
Уилям Брайън завършил речта си с един класически пример на ораторско изкуство от деветнайсети век:
„Не се опитвайте да нахлузите този трънен венец на челото на трудовия човек. Не разпъвайте човечеството на вашия златен кръст.“
Въпреки гръмотевичните аплодисменти на своите съпартийци демократи той бил сразен от републиканския кандидат Маккинли на изборите през 1896 г. и повторно през 1900 г.
Брайън не се отчаял и продължил да се кандидатира и на по-нататъшните президентски избори, които така и не успявал да спечели. Той се добрал до държавен пост едва при избирането на Удроу Уилсън за първия президент демократ след Гражданската война, като през 1913 г. бил назначен за държавен секретар. Само две години по-късно, през 1915 г., той подал оставка в знак на несъгласие с решението на Уилсън за въвличане на Съединените щати във войната в Европа — един ход, на който изолационистът Брайън се противопоставял със същата ярост, с която отказвал да приеме и златния стандарт.
Най-прочутото литературно произведение, взело за сюжетна основа дебата между привържениците на златния и сребърния стандарт в Съединените щати, е книгата „Вълшебникът от Оз“ от журналиста Лиман Франк Баум, публикувана през 1900 г. Авторът е запомнен с недоверието си към градските финансисти и с подкрепата си за биметалния долар, обезпечен едновременно със злато и сребро. Забележителното му литературно въображение ражда една доста свободна сатира на паричния дебат и политическата история на епохата чрез забавните приключения на добродетелното, макар и доста наивно селско момиче Дороти — събирателен образ на провинциалния американец. Смята се, че в основата на образа е залегнала народняшката активистка и ораторка Леели Келси, известна като „Торнадото на Канзас“.
Циклон отвява главната героиня Дороти и нейното куче от родния им Канзас и ги запокитва някъде далеч на изток. Когато се опомнят, те виждат пред себе си път, постлан със златни плочки, който води до омагьосаната страна Оз — свърталище на лоши магьосници и зли банкери. По пътя си срещат последователно Плашилото, алегоричен образ на американския фермер; Тенекиения дървар, олицетворяващ фабричния работник; и Страхливия лъв, чийто първообраз е не друг, а неуспелият кандидат-президент Уилям Дженингс Брайън. Походът на тази пъстра група към страната Оз напомня марша на Армията на Кокси от 1894 г., при който тълпа безработни мъже, предвождала от „генерал“ Джейкъб Кокси, поема към столицата, за да настоява за пускане в обръщение на допълнителна сума от 500 милиона „зелени гърбове“ и разкриване на повече работни места за народа.