Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Не смееш ли да вземеш онова, което е твое?
— Ти моя ли си, Тревисти очи?
— Скоро ще бъда, ако престанеш с тези въпроси и не започнеш да ме любиш — отвърна тя със смях, целувайки го звучно.
Нов живот и надежда изгряха пред очите му. Устните му нежно изучаваха нейните. Той целуваше очите носа й, брадичката, устата Тя се засмя, погъделичкана от топлия му дъх в ухото си, когато той захапваше месестата му част. Пръстите му се плъзнаха от ключица та надолу по гърдите и за миг се спряха в нерешителност върху одеялото. Изгладнелите му устни я целуваха отново, докато той отхвърли последната бариера между тях.
Устните му се плъзнаха по шията й и спряха на гърдите. Тя пое въздух, когато усети езика му около зърната си. Тялото й се напрегна и се изпълни с чудни усещания. Устните му отново се впиха в нейни те дълбоко и изгарящо, а ръката му се спускаше по-надолу и по-на долу, галейки копринената кожа. Ласките му събудиха в нея живот и силен копнеж. Не му беше лесно да се контролира, но той беше решен да я възбуди до степен на безумно блаженство, преди да влезе в нея. Първото сливане трябваше да бъде изключително.
Шали стенеше призивно, тялото й изгаряше за неговото, главата й се мяташе насам-натам, докато той умело изследваше всяко местенце по кожата й. Най-накрая я възкачи и насочи силния си жребец към влажната пещера, която вече не се бранеше от любовното му нахлуване. Нежно я потърси, жадувайки дързък и блажен екстаз. Жребецът му се надигна и връхлетя с тържествуващо изцвилване.
С мощни тласъци той опозна отново женствеността й, окуражавайки я да го следва в удоволствието. Накрая превзе територията си — едновремешно владение на Сивия орел, която сега бързо се поддаваше на властта му. Жребецът му се стремеше все напред и с неохота се оттегляше, за да се впусне в нова успешна атака. В момента, и който страстите им се разгоряха до степен, когато не бе възможно никакво отстъпление или компромис, той се впусна в галоп, за да превземе любимата си. Върхът на възторга вече се виждаше на хоризонта. Самоуверен и смел, той се втурна щастливо напред. Позабави устрема си, за да й позволи да стигне първа до общата им цел.
Приглушен вик на победа излезе от гърлото на Шали, докато тя изкачваше този блажен връх, преди да се спусне надолу към мирната долина, която я зовеше. Гърчещото й се тяло му послужи като сигнал да увеличи скоростта. Той се усмихна, устните му се сляха с нейните и продължиха заедно. Тялото му потрепери триумфално, а после се отпусна в спокойната долина, за да отпочине заедно с нея в блажена забрава.
Тя не познаваше, не можеше да си спомни такива възбуждащи и опияняващи усещания. Как е възможно подобни чувства да бъдат тъй болезнено сладки? Лъчезарна от любов и спокойствие, тя вдигна поглед към него и се усмихна.
— Сега вече съм твоя жена, твоя истинска съпруга.
— Разбираш ли защо исках толкова да се слеем? — запита той нежно, отвръщайки на ведрата й усмивка.
— Да, любов моя. Ако знаех, че ще бъде така, щях сама да ти се предложа още първата вечер — призна му тя, този път без да се изчерви.
— Така е било винаги между нас, Шали. Осъзнаваш ли колко е трудно да помниш тези чувства и да си принуден да ги възпираш?
— Да. Трябва да ти е било трудно. Съжалявам, че те нараних толкова дълбоко. Повече никога няма да те отблъсквам — обеща тя. — Ти си мой.
— Ша, мъничката ми, ти си моя — съгласи се той щастливо. Гризна устните й, запалвайки нов пламък у нея.
Тя се засмя.
— Държах те гладен толкова време, сега имаш нужда от още храна.
— Никога няма да ми е достатъчно. — Устните му опитаха сладостта на нейните. Ръцете му се разходиха по новозавоюваната територия. Плъзна мъжеството си в нея, като се движеше бавно и целеустремено. Страстта му се засилваше с всеки удар, тя го притискаше здраво към себе си. Наблюдаваше как езикът му кръжи около щръкналото й зърно и гледката я възбуди. Пламналите му черни очи потъваха в нейните зелени езера. Ръцете й галеха гърба му и се наслаждаваха на танцуващите мускули под гладката кожа. Плътта му беше твърда и свежа. Тя го захапа леко по рамото. Той се засмя. Устата му намери нейната, докато тласъците ставаха все по-бързи, за да усилят удоволствието. Внезапно спиралата на екстаза лумна пред очите им, призовавайки ги да изследват височината й.
Те започнаха да се изкачват нагоре, отначало по-бавно, след това трескаво, тъй като жаждата им крещеше да бъде утолена. Разтопената лава в тях се взриви, изригвайки поток, в който се сляха, за да се спуснат заедно към блаженото. Сивия орел се отпусна по гръб, а главата на Шали почиваше на лявото му рамо. Силните му ръце с любов я обгърнаха. Въздъхна доволен. Тя беше негова…