Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Очите му се впериха във вечерното небе, където плуваха пухкави облаци. Листата на дърветата се раздвижиха и зашумяха. Щурци и дървесни жаби започнаха концерта си. Нощните птици подеха приспивните си песни. Въздухът беше приятно хладен. Отвсякъде лъхаше спокойствие. Какво повече може да желае един мъж? Беше едно цяло с Великия дух, с Природата и със своята жена.
Надигна се и я погледна. Нежна усмивка се появи на чувствени те му устни. Тя спеше в ръцете му, както трябваше да бъде. Най-накрая усети и сподели любовта му. Беше постигнала мир с него и със себе си. Дори и никога да не си спомни миналото, новата им любов щеше да е силна и страстна като предишната. Вълна от нежност го обзе. В бъдеще щеше да я защитава от всичко. Беше негова…
Когато тъмнината се спусна, Шали се раздвижи и се сгуши в топлината, която той излъчваше. Протегна се и се прозя. Погледите им се срещна ха. Усмихна се при спомена за прекрасните мигове, очите й излъчваха мека светлина.
— Щастлива ли си, жено?
— Колкото и ти, любов моя — прошепна тя.
— Нощният въздух ще те простуди. Хайде да се върнем в нашата шатра.
Тя се усмихна с неохота, устните и очите й се усмихнаха призивно.
— Ша, любов моя, да си вървим вкъщи. Магията в гласа и очите й го изпълниха с щастие.
— Вкъщи… — с копнеж повтори той. — Най-после си у дома си.
Облякоха се бързо. Той взе ръката й в своята и я поведе по тревистия бряг към лагера. Колко е странен животът: изгуби я и я намери на едно и също място…
Когато вдигна поглед към него, той се усмихна.
— Много пъти мислите ни са едни и същи — намекна той, като погали бузата й.
Тя се засмя и прошепна:
— Надявам се, Уанмди Хота, много се надявам.
Той се засмя неудържимо, черните му очи хвърляха искри. Тъй като не искаше да разваля настроението си, пропъди мислите си за Лия. Беше бесен на себе си, че докато спореше с нея, й даде възможност да узнае ревниво пазената му тайна. Тъй като нямаше начин да си спомни какво точно е казал, той реши, че е направил лекомислена грешка. Какво ли би могла да направи Лия? Нищо, тъй като е само пленница! Все пак тя не биваше да знае, че той говори английски. Но откритието й не застрашаваше живота му! Никога нямаше да й разреши да разкрие тайната му на нищо неподозиращите бели. Освен това тя сигурно ще го чуе да разговаря с жена си, ако вече не го е направила! Ядосан, той с презрение отхвърли случилото се и Лия от съзнанието си. Беше твърде щастлив от завръщането на своята любов, за да позволи грижи те да го разсейват.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
През следващите три дни Шали работеше и учеше ентусиазирано и съсредоточено. След като съпругът й говореше толкова добре английски, тя трябваше да научи добре Оглала. Уроците й минаваха леко и приятно. Между работата и задълженията си Блестящата светлина и Жената костенурка научиха Шали на много неща. Дори Сияйната стрела беше зает с усилени занимания. Новите приятелства разцъфтяваха и се задълбочаваха, както любовта й към Сивия орел и сина й.
Въпреки че беше сериозно заета, а сезонът — активен, обучението й приличаше на чудесно приключение и удоволствие за всички, които участваха в него. Речникът и уменията на Шали се увеличаваха с всеки изминал ден. Настроението й беше приповдигнато от научаването на толкова неща и скоро изглеждаше, че принцеса Шали напълно се е възстановила, макар и да не беше точно така.
Постепенно наредиха и опаковаха багажа, увиваха го в големи бизонски кожи и го завързваха с кожени ремъци. На третия ден след блаженото сдобряване със съпруга й дойде ред на неизбежното — трябваше да разглобят шатрата и да я пренесат върху скеле, което сръчните ръце на любимия й бяха свързали с лико. Сивия орел не възрази на твърдото решение на Шали да свърши всичката работа без помощта на Лия Уинстън. Явно Шали не обичаше бялата пленница, но причините оставаха заключени в щастливото й сърце.
Младата жена прекара много часове да наблюдава как другите жени се справят с работата — Блестящата светлина, Жената костенурка и другите. Може би Жената костенурка най-много й помагаше да се научи, тъй като работеше бавно и точно. Шали се усмихна при мисълта колко сполучливо беше наречена тази жена. Но за мудността на Жената костенурка съществуваше причина едната й ръка беше изкривена от рождение. Ала тя умело и весело вършеше всичко, което се изискваше от нея, че и повече дори. Беше мила и забележителна жена, действаше ободряващо на Шали. Дори и да изпитваше някои затруднения, приятелката й добре ги прикриваше с веселия си нрав.
Следобед, когато останалите бяха уморени и спряха да починат, Шали смело и уверено започна да разглобява шатрата. Отпусна възела под кожената им къща. Охлаби двете страни дотам, докъдето можеше да стигне. После вдигна двувърхия кол и си послужи с него, за да довърши работата на самия връх на конусовидното жилище. Най-трудната част от работата при освобождаването на платнището, тя свърши по-бързо, тъй като синът й държеше двете страни при основата на шатрата.