Авантюристката

— Беше каквато очаквах. Но разбира се, доволен съм от успеха на новата си любовница. — Той се приближи и застана пред нея, после с грациозна лекота се отпусна на едно коляно. Сложи ръце върху жартиерите, взе малката бродирана ивица от пръстите й и ги разкопча. Хвърли го настрани, преди бавно да смъкне копринения й чорап надолу по крака.

Докосването на пръстите му до чувствителната сгъвка на коляното, плъзгането им по крака я смути и през коприната. Но по-обезпокоително беше неговото мълчаливо приемане за свое право да я обслужва и изящната лекота, с която го нравеше.

— Аз… по-скоро си помислих, че не ти е приятно вниманието, което ми обърнаха — каза тя. Когато той пусна единия чорап и посегна за другия, тя побърза да хване ръката му.

Рене поднесе ръката, която държеше неговата до устните си и целуна гладката й кожа. Ароматът на дамаска роза, стоплен от кожата на Сирен и смесен със собствения й нежен аромат, завладя сетивата му с неизразима сила. Тя беше сложила неговия парфюм! Този подарък беше от чиста сантименталност, спомен от друг момент на непоносимо желание. Той беше глупак, но в този момент глупак, когото не го е грижа, щастлив глупак!

Той твърдо отстрани ръката й и се върна към жартиера й и въпроса й, скрит под формата на коментар. Усмихна се:

— Това беше моментен изблик на ревност.

— Моментен.

— Малко нарушение на добрите маниери, позволено при дадените обстоятелства. Трябваше да се сетя, че ще привличаш мъжете като мухи на мед. Те са изгладнели за ново и очарователно лице.

— Аз не съм твоя любовница.

— Не си ли?

Дълбокият тембър на гласа му беше нежен. Също и докосването му. Тя го гледаше с разширени и тъмни очи, как разкопчава другия жартиер и смъква копринения чорап по стройните извивки на крака й. Вътре в нея се таеше странен, застинал копнеж. Тя се помъчи да намери обида и желание за спор, но те я бяха напуснали. Тя опита преструвка в объркването си и отново го хвана за ръката.

— Какво — произнесе равно тя — си мислиш, че правиш?

В очите на Рене бликна сребърен смях. Нямаше друга като Сирен.

— Мисля, че е очевидно — каза той. — Съблазнявам те.

— Така ли? Можеше да ме предупредиш.

— Това не влиза в играта.

— Извини ме, но изглежда не знам правилата. Какво трябва да правя сега, за да я разваля? Да крещя и да ти ударя плесница, или да припадна от екстаз?

Той се освободи с бързо движение на китката и сложи ръце на коленете й, плъзвайки ги нагоре по стегнатите мускули на бедрата.

— Каквото искаш. Но можеш да почакаш да видиш, дали няма да стане нещо, което да ти е приятно.

— А ако не стане? — Ръцете му сякаш изгаряха плътта й. Тя успяваше да задържи гласа си спокоен само с огромно усилие.

— Ако не — тогава имаш избор.

— Какъв?

— Можеш да бъдеш жестока и да ми го кажеш или да бъдеш мила и да се преструваш.

Тя преглътна мъчително, когато я хвана по-здраво и я придърпа към себе си.

— Кажи ми, каква причина имам, за да бъда мила?

— Бих бил доволен — каза той и махна едната си ръка от под полата й, за да я сложи на шията, заравяйки пръсти в косата й. Измъкна фибите и освободи гъстите коси сред дъжд от бяла пудра за коса, която се посипа по раменете й, спускайки се меко върху гърдите. Рене прилепи ръка към обърканите й коси и я придърпа към себе си, докато устните им останаха само на няколко инча разстояние. — Освен това ще бъда толкова щедър в отговор, колкото можеш да понесеш. И нещо повече — преструвката понякога може да се превърне в истина.