Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Докато не го стори, той не можеше да се върне в Шайен. Щеше да бъде прекалено близо до нея, а изминалата седмица му доказа, че не можеше да се сдържа, когато е до нея. По този начин тя никога нямаше да получи развод. Защото вместо това щеше да забременее.
Мисълта го разтърси и едновременно с това Ейнджъл осъзна, че иска тя да зачене неговото бебе. По този начин тя щеше да бъде завинаги негова и повече нямаше да има приказки за развод. Искаше тази вбесяваща жена, която обичаше да се намесва в живота на другите, повече от всичко друго на света.
Но тя не го желаеше за съпруг. Би било отвратително от негова страна да се стреми да забременее. Но пък кой е казал, че той е мил и благороден джентълмен?
Двама мъже излязоха от ресторанта и се насочиха към изхода на хотела. Ейнджъл не би ги забелязал, ако те внезапно не спряха пред него, закривайки бюрото на рецепцията. Той нямаше нищо против. И без това възнамеряваше да се премести, за да не би Каси да го забележи, ако случайно погледнеше в неговата посока. Сега не бе необходимо да го прави… по дяволите предпазливостта! Не искаше да се лишава от тази последна възможност да се наслади на прекрасната гледка, каквато представляваше съпругата му. Колко ли време щеше да измине, преди отново да я види?
Ейнджъл стана и се запъти към една от високите колони, които поддържаха тавана на фоайето. Налагаше се да мине покрай двамата мъже и без да иска чу това, което каза по-привлекателният от двамата.
— Тя се нарича госпожа Ейнджъл. Отначало почти не я забелязах, но сега… не знам, нещо в нея ме заинтригува.
— Не виждам какво — отвърна искрено озадачен приятелят му, докато двамата се взираха в Каси.
— Добре, защото не възнамерявам да я споделям с някого.
Ейнджъл си напомни, че Каси напускаше Сейнт Луис и не бе необходимо да казва нищо.
— Нито пък аз — заяви той, което накара мъжете да се обърнат към него. Ръката му машинално отметна жълтата мушама, откривайки револвера.
— Извинете? — Бартоломю Лоурънс отстъпи, за да огледа мъжа, който ги прекъсна.
— Дамата е омъжена — с нисък глас обясни Ейнджъл.
— Барт харесва омъжени жени — подигравателно подхвърли приятелят му, тъй като явно Барт бе загубил дар слово, втренчил поглед в Ейнджъл.
— Ако се опита да хареса тази, може да се смята за мъртъв.
Бартоломю вече бе разбрал, че този мъж с револвер на бедрото навярно е Ангела на смъртта, както го бе нарекла Каси. След последната забележка, той се строполи като мъртъв на пода.
— По дяволите! — с отвращение го изгледа Ейнджъл.
Припадналият мъж във фоайето на хотела със сигурност щеше да привлече вниманието на Каси и майка й, но един поглед в тяхна посока му показа, че те вече не бяха там. Обърна се тъкмо навреме, за да види как излизат през изхода.
— За забавление ли го правиш — чу се глас зад гърба му, — или просто не можеш да се спреш?
Ейнджъл хвърли още един презрителен поглед към мъжа на пода и се обърна.
— Какво искаш, Кирби?
Финъс се засмя.
— Предполагам, че не можеш да се спреш. Но ще трябва да скриеш револвера си. Хората в този град започват да нервничат, когато видят друг, освен представител на закона, да носи оръжие.
— Свикнал съм да изнервям хората — равнодушно отвърна Ейнджъл. — Ако това е всичко, което имаш да ми кажеш…
— Бих добавил, че изглеждаш ужасно.
— Можеш да запазиш мнението си за себе си.
Ейнджъл се обърна, за да си тръгне, но Финъс го настигна.
— Май си в много лошо настроение, така ли е?
Ейнджъл не му обърна внимание.
— Може би това ще те развесели.
Размаха лист хартия пред лицето на Ейнджъл. Той спря, но не се протегна да го вземе. Финъс отдръпна листа, когато внезапно му хрумна, че Ейнджъл може би не знаеше да чете, което не би било невъзможно, имайки предвид кой го бе отгледал. Детективът реши да не любопитства.
— Открил си някой стар вестник? — предположи Ейнджъл.
Финъс кимна.
— Един, в който навремето е работил много съвестен репортер. Историята е публикувана на цялата първа страница.
— Имената?
— Колин и Ана О’Рурк.
— О’Рурк?
— Такава бе и моята реакция. Никога не бих предположил, че си ирландец. Всеки ирландец, който съм срещал, дори и второ, и трето поколение американци, има келтски акцент, но твоят е напълно изчезнал.