Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
На един от екраните с новини се появи образът на генерал Ланиан и прикова вниманието и на тримата. С голяма доза самохвалство той оповести началото на нова военна инициатива срещу кликисите, за да „отмъстим за коварното убийство на адмирал Диенте и неговата мирна дипломатическа мисия на Пим“. Със смел, отсечен глас Ланиан се закле, че ще научи „тези свирепи буболечки да се боят от Земните въоръжени сили“. Патрик забеляза, че по новините не споменаха нито за пиратството на Ланиан на небесните мини на Голген, нито за страхотния му провал на Оскивъл.
— Боклук — процеди през зъби Морийн. — Ланиан толкова често се прибира с подвита опашка, че са му излезли мазоли на задника.
Патрик се намръщи.
— Не мога да повярвам, че някога му се възхищавах.
— Ти беше забележително дезинформиран, Фици — подметна Зет, — да не говорим колко беше дебелоглав.
— Благодаря.
Морийн не можеше да откъсне очи от екрана.
— Последната дивотия на Ланиан не е и наполовина толкова глупава, колкото идиотския план на Базил да си сътрудничи с черните роботи. Защо, по дяволите, председателят на Ханзата ще се съгласи да създаде още от тези проклети машини?
— Нищо чудно, че опозиционните групи стават все по-гръмогласни, колкото и да се мъчи да ги укроти — каза Патрик. — Опитва се да раздуе страха, за да накара хората да вярват, че неговият железен юмрук е най-добрата им възможност — и те изобщо не помислят за други възможности.
— О, те изобщо не си правят труда да мислят — изсумтя Морийн. — Стадо овце, това са те. Поне Мечът на свободата им сочи вярната посока.
Патрик и Зет бяха възхитени от изобретателните начини, по които размирниците бяха успели да вкарат осъдителни речи и бунтарски съобщения в най-различни събития и предавания; старата му приятелка Шейла Андез и нейните чистачи тичаха като луди по следите на слухове и предполагаеми центрове за разпространяване на пропаганда само за да се върнат за пореден път с празни ръце.
— Това със сигурност не е начинът, по който аз бих ръководила този цирк — възнегодува Морийн. — Всъщност, когато бях председател…
Патрик сграбчи тази идеална възможност.
— Всъщност точно затова сме тук, бабо. Самият крал Питър ни помоли да говорим с теб.
Крал Питър ли? Значи си приятел с богатите и могъщите? Ханзата го е обявила за изменник — четох официалните съобщения. — Тя сякаш го намираше за страшно забавно.
Зет обаче не споделяше чувствата й.
— Изменник ли? Крал Питър предвожда по-голямата част от човешката раса. Истинският престъпник е Базил Венцеслас. Крал Питър го призовава да се оттегли от месеци.
— Той да се оттегли? Никога! — изпуфтя Морийн.
— Тогава може би трябва да бъде свален от власт — тихо каза Патрик. Сигурен беше, че и баба му мисли за това, и то често.
Морийн се престори, че не обръща внимание на последните му думи, и отвратено изключи екрана.
— Не е нужно да ми изреждаш всички грешки на председателя. Но аз вече не държа кормилото.
— Така ли? Имаме специално предложение от Конфедерацията, което ще искаш да чуеш. Точно по твоята част е.
Патрик направи своя ход: обясни й как кралят иска от нея да осигури противодействие на пропагандата на председателя Венцеслас, тоест да действа като официален посредник между изоставените колонии, правителството на Терок и пропадащата Ханза.
— Това е мисия от огромна важност, която ще ти осигури невероятен престиж. Помисли си, бабо — какво постигаш, като седиш тук?
— Мислех, че винаги си презирал политическата ми дейност. — Устните й се извиха в усмивка. Играеше си с него.
— Както казах, промених се. — Патрик виждаше, че предложението му не й е изцяло противно. — След като поживях сред скитниците, осъзнах, че никога не съм разбирал колко усърдно си работила за всичко, което притежаваш. Имаш умения, контакти, влияние и познания за задкулисните игри, на които не може да съперничи никой, нито в Ханзата, нито в Конфедерацията.
— Госпожо — намеси се Зет, — какво искате? Да останете на борда на потъващ кораб или да се качите на животоспасяващия сал?
— Не ме наричай „госпожо“. Караш ме да се чувствам стара. — Морийн се облегна на стола си и се загледа в пейзажа. — Има си име за хората, които напускат потъващия кораб, нали знаете? Наричат се плъхове.
— Или оцелели — възрази Зет.
— Туш. Патрик, мисля, че това момиче все пак ми харесва.
— Не ме наричайте „момиче“. Карате ме да се чувствам много млада.