Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Водата не е опасна — венталите няма да пилеят излишно енергията си.
— Просто не се приближавайте прекалено близо до нас двамата — добави Джес.
Кото Окая държеше хидрогския кораб с диамантени стени в най-голямата лаборатория. В момента обаче работеше усилено по друг проект — някакъв нов акустичен предавател: голяма антена, съставена от компоненти, разпилени по масите му. Помагаха му три компита, Орли Ковиц и Хъд Стайнман.
Появата на неочакваните посетители и двете топки самосъхраняващи се вентали толкова стресна Кото, че той изтърва един гаечен ключ, който издрънча на пода.
— Донесохме ти нещо необичайно за проучване — каза Джес. Двете яйцевидни венталски топки се надигнаха като проводници от кохезивен гел.
— И това го наричате „необичайно“? — попита Стайнман. — Лично аз бих предпочел няколко по-изразителни прилагателни.
Ческа пристъпи напред и се усмихна на Кото — тя открай време умееше да изважда на бял свят най-доброто от дарбата му.
— Много отдавна, когато майка ти ме избра за говорителка, призовах скитниците да намерят нови начини за оцеляване, след като хидрогите ни попречиха да се занимаваме с небесно миньорство. Ти наистина отговори на този призив, Кото, и помогна на клановете да преживеят тези жестоки години.
Той запристъпва смутено от крак на крак.
— Просто направих това, в което ме бива най-много.
— Точно това трябва да направиш и сега — рече Джес. — И този път е по-важно, отколкото когато и да било преди.
Заинтригувана, Орли се приближи към помръдващите гъвкави водни форми.
— Мога ли да ги докосна?
След като Джес я увери, че странната вода е безопасна, тя допря пръста си до блестящата подвижна обвивка, а после напъха цялата си ръка чак до лакътя.
— Никакво чувство за самосъхранение ли нямаш, момиче?
— Имам, когато се наложи — отвърна Орли и отдръпна ръката си. За миг кожата й заблестя, но после изсъхна — капчиците отново се събраха в самосъдържащите се вентали. Двете топки потръпнаха, подскочиха, а после се сплетоха, за да образуват една-единствена — голяма и съвсем кръгла.
Кото ги наблюдаваше поразен и възхитен.
Ческа разпери ръце.
— Венталите имат нужда от твоята помощ, за да се изправят срещу фероуите.
— Фероуите… Опитах се да разбера как да им се противопоставим, но ударих на камък. Термална броня? Студени вълни? Технологии, устойчиви на топлина? — Кото се ухили. — А междувременно разработваме едно приспособление, което да използваме срещу кликисите — сирена, която може да накара кошерното съзнание да спре да функционира…
— Фероуите — рече твърдо Джес, за да накара инженера да се съсредоточи върху това, което бе наистина съществено. — Може би просто ти трябва подходящият суров материал. — Той направи крачка назад, а топката на венталите се люшна напред. — Можеш да използваш тези вентали за проба. Гарантирам ти, че ще ти съдействат по всякакъв начин.
Кото примигна.
— За какво? За да… експериментирам с тях?
— Помогни им да се превърнат в ефективни оръжия. Трябва да се справиш блестящо, Кото. — Очите на Ческа заблестяха с топлина и гордост. — Това е твоята специалност, нали така? Да правиш неща, които никой досега не е правил.
Кото се наведе и взе гаечния ключ от пода. После започна да обикаля около пулсиращата топка вода, едновременно озадачен и възхитен.
— Кога съм те разочаровал, говорителко?
66.
Кейлъб Тамблин
Дори и с допълнителното оборудване, което бе привлякъл от ниската орбита, шансовете на Кейлъб да оцелее задълго не бяха кой знае колко големи. Все пак се чувстваше по-малко изнервен и отчаян.
След като се върна при разбитата капсула с последната шейна с припаси и оборудване от сателита, Кейлъб презареди костюма си, използва регенератора за въздух, за да зареди резервоарите с пресен кислород, извлечен от леда, и най-накрая отиде да установи какъв е източникът на странните светлини, които блестяха по ледения пейзаж наоколо.
Ледът около огромния разтапящ се кратер от часове сияеше, сякаш в замръзналото вещество бяха заключени блестящи завеси. Кейлъб никога не бе виждал подобно нещо. През годините, прекарани във водните мини под дебелия леден пласт на Плумас, бе имал не едно и две странни преживявания и тези блестящи светлини му напомняха за венталите, които бе виждал.
Мисълта да се изправи пред покварена водна сила като онази, която бе възкресила Карла Тамблин, изобщо не му се нравеше. От друга страна, Джес и Ческа бяха използвали силата на венталите, за да възстановят разрушените водни мини… така че странните водни същества не можеха да са лоши до едно. Освен това Кейлъб не бе в положение да може да избира.