Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Джора’х видя как страхът по лицето на Нира се измества от предизвикателство. Той обаче нямаше да позволи тя да умре. Нямаше да позволи да я наранят.
Маккамон не помръдваше. А студените му сини очи не трепваха.
Джора’х не можеше да понесе да я загуби.
— Хвърлете оръжията! — изкрещя той. — Спрете!
Оцелелите му стражи потръпнаха, после спряха като един. Връзката им с мага-император бе толкова силна, че не можеха да не се подчинят на заповедта му, независимо колко силно жадуваха за кръв. Все пак пуснаха оръжията си на земята сякаш с отвращение.
Джора’х отчаяно се опита да измисли друг начин за бягство, но знаеше, че не може да си пробие път с бой през цяла база, пълна с човешки войници. Планът бе безнадежден още от самото начало.
— Предаваме се.
Раменете на Маккамон се отпуснаха, а на лицето му се изписа облекчение, докато отдръпваше кортика от гърлото на Нира.
Комендант Тилтон приличаше на бостанско плашило, изцеден и потресен.
— Хванете ги! Затворете ги в отделни килии! — Дишаше тежко и сякаш всеки момент щеше да повърне.
Повече от половината от преданите стражи на Джора’х бяха убити, макар да бяха причинили далеч повече вреди на човешките си тъмничари. Магът-император прегърна Нира и тя се разплака.
Маккамон го погледна и каза:
— Това беше най-бързият и ефективен начин да сложа край на кризата.
Каза го, сякаш се извиняваше.
62.
Генерал Кърт Ланиан
След смазващото унижение, претърпяно на корабостроителниците на Оскивъл, Ланиан не бързаше да се върне на Земята. Въпреки че бе изпратил добрите новини как е открил един от главните индустриални центрове на Конфедерацията и е заграбил достатъчно екти, за да стигнат на ЗВС за месеци, той знаеше, че председателят умее да чете между редовете.
Базил Венцеслас щеше да реши, че Ланиан се е провалил. Отново.
Така че генералът нареди на бойната си група да спре на две други потенциални мишени по пътя, с което отложи завръщането си с повече от седмица — но и двете се оказаха изоставени. Най-после, колкото се може по-безшумно, групата му се върна на Земята.
Генерал Ланиан веднага отиде в държавната сграда на Ханзата, за да докладва. За един дълъг миг, през който нервността на Ланиан нарастваше, председателят седеше безмълвно на бюрото си. Ланиан стоеше мирно и се чувстваше като кадет, на когото предстои жестоко мъмрене. Отработената му горда усмивка започна да се пропуква. Преглътна и усети, че гърлото му е станало неочаквано сухо. Беше си мислил, че ако не друго, то поне докладът за Голген ще задоволи председателя.
Най-после Базил Венцеслас въздъхна.
— Сега ще трябва да изпратя някой да управлява небесните мини, иначе ще загубим и тях. Поне сте донесли екти.
Ланиан бе доволен, че не бе споменал за срещата си с Патрик Фицпатрик: председателят непременно щеше да заяви, че е трябвало да върне младежа на Земята под стража. „Вероятно е така — помисли Ланиан, — но ако медиите му отделят дори само няколко минути, Фицпатрик може да ни причини сериозни неприятности“.
— Да, сър. Тези фабрики са от жизненоважно значение за нас. — Не знаеше какво друго да каже. — По време на нападението се постарах да ги запазя непокътнати…
Презрението направо капеше от гласа на председателя:
— Докато вие и корабите ви сте се забавлявали с така наречената омиротворителна експедиция и не сте могли да се защитите от няколко жалки скитници и дезертьори от ЗВС, аз трябваше да взема някои трудни решения за бъдещето на Ханзата. — Дори не си направи труда да погледне Ланиан, докато говореше, но когато най-накрая го направи, сивите му очи бяха студени като течен азот. — Елате с мен, генерале. Трябва да проверя новите фабрики за роботи. Време е да видите какво стана тук във ваше отсъствие.
Объркан, Ланиан го последва. Бе поверил на Конрад Бриндъл командването на корабите в орбита, където разбитите контролирани от роботи съдове отново преминаваха под човешки контрол. Самата гледка на всичките тези кораби, до един откраднати от ЗВС, бе достатъчна, за да го накара да побеснее. Нищо чудно, че по новинарските мрежи отвсякъде се сипеха протести и оплаквания. Как някой би могъл да забрави това, което бяха направили черните роботи? Какво си въобразяваше председателят Венцеслас, като обмисляше съюз?
Двамата размениха само няколко думи, докато пътуваха към една от реорганизираните фабрики. Ланиан потръпна, като си спомни програмираните да убиват войнишки компита — а сега Ханзата си пъхаше главата в същата клопка! Сигурен бе, че Базил Венцеслас има някакъв план, но не можеше да си представи какъв може да е той. Никой не можеше.