Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Съливан почувства, че трябва да седне, макар да не му бяха предложили.
— Не съм обучен да ръководя работна сила, която е враждебно настроена. Това е работа за военните, а аз съм обикновен ръководител на производствени предприятия. — Притеснението го накара да забрави страха си. — Скитниците ще саботират производството при всяка възможност. Не съм склонен да се заема с тази работа, господин председател.
Базил Венцеслас го погледна недоверчиво, сякаш никога през живота си не бе чувал отказ.
— Бих ви подканил да размислите. — В гласа му се четеше недвусмислена заплаха.
На Съливан обаче му беше писнало от насилствени тактики, от заплахите на чистачите, от замразяването на финансите му. Беше се изправил пред хидрогска армада, която бе унищожила облачния му комбайн буквално под краката му. Щеше да преживее и неодобрението на председателя Венцеслас. Така че стана и тръгна към вратата на кабинета.
— Съжалявам, господин председател. Ще трябва да намерите някой друг. Вече се оттеглих и решението ми е окончателно.
64.
Патрик Фицпатрик
Морийн Фицпатрик се оказа превъзходна домакиня. През няколкото дни, изминали от пристигането им, Патрик разказа на баба си какво се е случило с него, откакто бе излетял с космическата й яхта да търси Зет. Някоя по-романтична натура сигурно щеше да го сметне за трогателно, но старата Мадам Брадва просто реши, че Патрик е глупак.
Той обаче не си позволи да мисли за срещата им като за обикновено посещение. Крал Питър го бе изпратил да посади в главата на бившата председателка няколко провокативни семенца и да разбере какво е истинското мнение на Морийн за Конфедерацията и за Базил Венцеслас.
Един следобед тримата седяха на просторната веранда, от която се откриваше изглед към заснежените планински върхове, и дишаха хладния планински въздух, по-свеж от всичко, което Патрик бе вдъхвал във фабриките на скитниците. Както обикновено, Морийн бе пуснала новините, макар и само като фонов шум. Вярно, че отдавна се бе оттеглила от поста председател на Ханзата, но винаги бе в течение на последните събития, както когато бе жизненоважна брънка в командната верига.
Патрик — чувстваше се ужасно неудобно — най-после изрече нещо, което искаше да каже още от пристигането си.
— Бабо, знам, че ме смяташе за твърдоглав, себичен и незрял…
— В минало време ли? — прекъсна го тя.
— Опитвам се да ти се извиня! — Той се изчерви и Морийн, също обзета от неудобство, млъкна. Нито него, нито баба му ги биваше особено в извиненията. — Бях мързелив, разглезен, същинска напаст, но се научих, че трябва да работя за това, което искам, независимо дали става дума за уважение, или за вещи.
— В скитническите бази няма място за мързеливци — обади се Зет. — В крайна сметка успяхме да го превъзпитаме.
Очите на бившата председателка се свиха в тесни цепки.
— Видях нещо такова, когато застана между ЗВС и скитниците — когато ме накара да спра огъня по скитниците. Разбрах, че вече не си предишният Патрик. — Гласът й стана сериозен. — Винаги съм знаела, че притежаваш далеч повече потенциал от родителите си.
Точно затова бях толкова сурова с теб. Просто трябваше да ти дойде умът в главата.
Патрик почувства как в гърлото му се надига буца и стисна ръката на Зет.
— Когато се върнах, започнах да се мотая и да се цупя. Не правех почти нищо, макар да знаех какво всъщност става. Знаех, че трябва да избера страна. Не можех да се върна на служба в ЗВС, след като знаех, че те бяха тези, които започнаха войната със скитниците. Затова избягах. Съжалявам. Съжалявам, че злоупотребих с доверието ти, като откраднах яхтата. Не мислех за никого другиго, освен за себе си. Просто действах рационално — взех това, от което имах нужда — заключи той и си спомни как председателят Венцеслас и генерал Ланиан оправдаваха набезите срещу скитници, илдирийци, човешки колонии — дори извършваха убийства — просто с това, че „имат нужда“ от нещо. Но Патрик отказваше да разсъждава по същия начин като тях.
Морийн махна с ръка.
— Имам достатъчно кораби. Не си ми причинил реални затруднения — просто се ядосах, задето хукна с разбито сърце след някакво момиче. — И преди Зет да успее да се намеси, продължи: — Не мога да кажа, че съм доволна, задето изостави ЗВС, но пък нали отказах да те чуя. Мислех, че ти трябва терапия, за да преодолееш заблужденията си, но дявол да го вземе, ти беше прав — поне за повечето неща. Гледах триумфалните записи на погрома на Уск, всеки ден слушам побъркания архиотец и пак всеки ден виждам какви ги вършат чистачите на председателя — довърши тя и отвратено поклати глава.