Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Докато мъчително се придвижваше около ръба на замръзналия кратер, видя още светлини, блестящи под металносивото езеро. Целият този опустошен участък сякаш се пробуждаше. Далеч отдолу Кейлъб видя течна вода — подвижни потоци, които се разпространяваха като мрежа, подобна на кръвоносна система.
От тях сякаш по своя воля се отделяха малки ручейчета, променяха посоката си и набираха сила.
Да, вентали бяха, Кейлъб го разбра със сигурност. Застанал на един извисяващ се насип на ръба на кратера, той наблюдаваше как капчиците вода се носят нагоре, противно на гравитацията — право към него. Земята под краката му стана несигурна, ледът се превърна в киша. Той се опита да се отдръпне, въпреки че защитните му ботуши затрудняваха движенията му, но замръзналата повърхност се разтопи още повече и той започна да потъва в нещо като подвижни ледени пясъци.
След миг колебание реши да не бяга. Джес му бе казал, че венталите не искат да причиняват вреда на никого. Кейлъб спря и се помъчи да се закрепи. Спря да потъва.
Дълбоката до глезените му кишава вода се издигна, покри краката, после и кръста му. Той почувства проникването на туптящата енергия през плата, но в клетките му не настъпи никаква физическа промяна. Венталите го бяха почувствали. Да го разберат ли се опитваха?
Кейлъб бавно тръгна към спасителната капсула. Венталите го последваха. Ботушите му оставяха отчетливи отпечатъци в разтапящия се лед. Докато продължаваше мъчително да се движи напред, той забеляза същите следи да се появяват пред него — верига от призрачни стъпки, оформящи пътека до капсулата му.
Значи венталите знаеха кой е и откъде е дошъл.
Като се движеше на подскоци поради ниската гравитация, Кейлъб се върна в малкия си скромен дом. Сребристи ивици втечнена вода изригнаха от леда и блестящите светлини засияха по-ярко.
— Да комуникирате ли се опитвате? Какво искате? — изкрещя Кейлъб в радиото на екипа си. — В името на Пътеводната звезда, не можете ли да ми подскажете нещо?
Но венталите или не можеха да говорят на език, разбираем за него, или не можеха да улавят радиочестоти… или просто предпочитаха да не отговарят. Кейлъб дълго остана изправен пред капсулата, чакаше и наблюдаваше светлинното шоу, но нищо не се промени.
Когато се върна в убежището си, изумен установи, че всичките му енергийни резервоари, включително системата на батериите му, са напълно заредени. Газообменителите му работеха на пълна мощност; разполагаше с предостатъчно въздух, вода и енергия, а като се добавеше и това, което бе донесъл от сателита, имаше и повече храна отпреди.
Венталите съзнателно се опитваха да спасят живота му. Кейлъб реши, че поне този път няма да се оплаква.
67.
Тасия Тамблин
Разговорът с Рлинда Кет отново бе разпалил гнева й и Тасия бе готова да поведе всеки наличен кораб с всяко инсталирано оръжие. Искаше й се да се втурне след кликисите още откакто се бе върнала с бегълците от Ларо, но кризата, предизвикана от фероуите на Терок, както и по-скорошното идиотско нападение на генерал Ланиан над корабостроителниците, бяха отклонили вниманието на всички.
Въпреки това двамата с Бриндъл намериха време да изготвят плана си и да направят подготовката.
Адмирал Уилис се присъедини към тях в административния комплекс, където екраните на стените следяха състоянието на многобройните кораби в космическия док, както и във временните ремонтни фабрики. След изненадващия удар на ЗВС тук Уилис бе отказала да върне корабите си в корабостроителниците на Оскивъл за пълен ремонт и възстановяване.
— Не можем да си позволим да ги извадим от служба точно сега, като се има предвид какво може да сполети лабораториите ни всеки миг.
На екрана Тасия забеляза бърза космическа яхта, която навлизаше в системата на Оскивъл. Тъй като излъченият идентификационен сигнал бе на Конфедерацията, пристигането на яхтата не активира никакви аларми, но Тасия се ококори, когато видя имената на пилотите: Патрик Фицпатрик и Зет Келъм.
— Чух, че Фицпатрик минал на ваша страна — обади се замислено адмирал Уилис — На наша страна де. Това предизвика страхотен скандал, като се има предвид коя е баба му. Дезертира от ЗВС и отпраши към някаква неизвестна цел. Може да се окаже полезно да чуем какво ще ни каже.