Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Цялата фабрика, с просторните си хангари, термални въздушни потоци и дрънчащи монтажни линии, кънтеше от оглушителен рев. По етажа за монтаж се разхождаха десетки чудовищни черни роботи и инспектираха компонентите, редиците плочки, програмните модули, гравирани в охладените вани. Слава богу, на всеки черен робот имаше по десетина хора — войници и инспектори.
Базил не обърна внимание на очевидната му нервност.
— Няма защо да се тревожите. Нашите инспектори наблюдават щателно всеки аспект от производствената линия.
— Въпреки това не вярвам на тези неща.
Председателят го дари с покровителствена усмивка.
— Освен това сме натъпкали цялата фабрика с експлозиви и мога да я унищожа с едно щракване на пръсти. В интерес на роботите е да ни сътрудничат. Разбирам начина, по който мисли Сирикс. Омразата му към кликисите е неизмеримо по-голяма от всички несъгласия, които е имал с нас в миналото.
— Сър, последното ни „несъгласие“ ни коства две трети от флота на ЗВС и почти един милион войници!
Заместник-председателят Каин излезе от един кабинет на първия етаж, следван от новите водещи учени на Ханзата — Джейн Кулу и Тито Андрополис. Ланиан ги бе срещал и преди и смяташе, че ентусиазмът им надвишава реалните им технически способности. Каин, от своя страна, грижливо прикриваше истинските си чувства.
— Роботите приключиха с преустройството на тази фабрика и Сирикс ни увери, че производствената линия работи задоволително.
Кулу се намеси:
— Роботите ни помогнаха да модифицираме и подобрим ефективността на производствените линии.
— Нали така казаха и последния път? — стресна се Ланиан и се огледа. — Когато копирахме програмните модули на роботите.
— Това е съвсем различно — настоя Андрополис. — Тази фабрика ще е напълно функционална след броени дни.
— А роботите ще започнат да поправят военните ни кораби — рече председателят. — Обещах им по сто нови робота за всеки кораб от ЗВС, който се окаже отново годен за служба. През последните шест дни Сирикс приключи с ремонта на петнадесет манти и един дреднаут — много по-бързо, отколкото бихме успели ние. Както виждате, всички ще спечелим, ако си сътрудничим.
Ланиан нямаше друг избор, освен да се съгласи.
— Ако роботите спазят обещанията си и възстановят флота ни, ще оттегля възраженията си.
— Омръзна ми постоянно да ми възразяват — отсече Базил и рязко се отдалечи от производствената линия.
Ланиан го последва, като първо се опитваше да преглътне сърдития си отговор, а после се опита да намери дипломатичен начин да засегне въпросите, които все още го безпокояха. Най-после мина пред председателя и препречи пътя му. Студът го пронизваше чак до костите, но той преглътна гордостта си и каза:
— Сър, знам, че неотдавнашното ми представяне не отговори на очакванията ви. Моля ви, кажете ми как да си върна доверието ви. Възложете ми задача, за да се докажа.
Базил се замисли, после каза:
— Преди два часа се върна серия малки безпилотни кораби, откъснали се от мантата на адмирал Диенте. Изпратих го на Пим с надеждата да започнем диалог с кликисите там, но те са унищожили кораба му и са избили всички. Още една провалена мисия. — Гласът му бе не толкова изненадан или разярен, колкото разочарован.
Ланиан не можеше да намери думи.
— Изпратили сте адмирал Диенте на Пим? Да преговаря с буболечките?
— Надявах се, че двете ни раси ще успеят да намерят допирни точки, но кликисите не проявяват интерес към преговори, затова Ханзата повече няма да се опитва да води преговори. — Председателят продължи да крачи напред. — По време на първата си мисия на Пим вие избягахте ужасен и се покрихте със срам. Сега имате възможност да поправите това.
Ланиан пребледня. Сблъсъкът с кликисите бе най-ужасяващото нещо, което му се бе случвало през целия му живот, и той бе развил почти вродена омраза към буболечките. Още преди председателят да е проговорил, знаеше какво ще каже.
— Не бива да оставяме кликисите да вярват, че могат да се отнасят с официалните посланици на Ханзата по този варварски начин. Вие, генерале, ще им занесете нашия отговор — категоричен, ясен и недвусмислен.
За щастие шумът наоколо заглуши стона на Ланиан — той не смееше да покаже открит страх пред председателя.
— И какъв точно е нашият отговор, сър?
— Военен, разбира се. Дайте им урок. Вземете една бойна група, отидете на Пим и унищожете кликисите. Сирикс обещава, че новият дреднаут ще е готов след броени дни. — Председателят се усмихна. — А след като постигнете победа, можем да обсъдим евентуалното ви завръщане към позицията на доверие. После ще смажем съпротивата на Конфедерацията. Вие бихте искали шанс да си отмъстите на адмирал Уилис, прав ли съм?