Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Тримата отидоха да посрещнат „Циганин“. Тъй като Фицпатрик бе нейният най-голям кошмар по време на съвместното им обучение в лунната база на ЗВС, Тасия нямаше търпение да види изражението му.
Люкът се отвори и Питър и Зет слязоха, държаха се за ръце.
— Тамблин — и Роб Бриндъл? — възкликна Питър невярващо. — Ега ти майтапът!
Въпреки всички изминали години не й беше лесно да забрави отвратителното поведение и обиди на Фицпатрик, целия тормоз и подигравките, на които я бе подложил заради скитническото й потекло.
— Не очаквай да те прегърна и да те целуна по бузката.
Той засрамено отклони поглед.
— Да, тогава наистина се държах като голямо говедо, при все че ти се защитаваше съвсем задоволително, Тамблин.
— Ще го държа в правия път — подметна Зет. — Дори и най-непоносимите говеда могат да бъдат вкарани в правия път с остен и малко търпение. Добре де, с генерал Ланиан може и да не се получи.
— Ще повярвам, когато го видя с очите си — изсумтя Тасия.
Гледаше ги почти осъдително как са се хванали за ръце и как открито се захласват един по друг. Двамата с Роб никога не бяха затъвали в такава лиготия… поне се надяваше, че не са.
Фицпатрик се обърна към Уилис и автоматично отдаде чест.
— Адмирале! Радвам се да ви видя. Чух, че се каните да се присъедините към силите на Конфедерацията.
— Значи сте го разбрали преди мен самата. Не ми е работа да хвърлям камъни и да мътя вода, която вече е изтекла, ако ми позволиш да смеся два израза. — Възрастната жена се обърна твърдо към Тасия и Роб: — И на тези двамата не им е работа.
Фицпатрик обясни, че по заповед на крал Питър е разговарял с баба си и че тя ще дойде на Терок да работи срещу председателя Венцеслас. Адмиралът кимна.
— Скоро с Ханзата ще бъде свършено. Ще ми се само да накараме мандалото окончателно да хлопне… и генерал Ланиан да спре да тика бойните си кораби, където не им е мястото.
Фицпатрик се усмихна.
— Генералът е повел голяма група кораби да се сражават с кликисите на Пим. Това е следващата му голяма мисия.
— Най-после добра новина! — Очите на Тасия светнаха.
Роб забеляза това и изръмжа:
— Не си го и помисляй, Тамблин.
— Късно е. — Тя се обърна към Уилис. — Адмирале, бях готова да поведа нашите хора на подобна офанзива, но ми се струва, че два флота ще са по-добре от един. — Вдигна рамене. — Освен това не можем да оставим генерала да оплеска работата.
Уилис изпръхтя, но май все пак се замисли над предложението на Тасия.
— Това определено е начин да увием цялата тази каша с розови панделки. Но ако искаме да се сражаваме редом с корабите на ЗВС, трябва да потеглим незабавно. Ще е страшно смущаващо, ако пристигнем, след като генералът е свършил тежката работа.
— Шиз, от седмици пиша предложения за такава акция. Да тръгваме!
— Дори да му помогнем, не очаквай генералът да мине на наша страна — предупреди я Роб.
Тасия не можеше да спре да се хили.
— И така да е, пак ще е голяма веселба.
68.
Сирикс
На флагманския кораб на адмирал Ву-Лин, Сирикс инспектира работата, която неговите черни роботи бяха свършили съгласно споразумението с председателя Венцеслас. Почти бе привършил с поправянето на откраднатите съдове на ЗВС, включително ремонта на този дреднаут, който сега бе прекръстен на „Дете на гърма“. Отказът от тези така трудно извоювани кораби бе висока цена, но в замяна щяха да получат хиляди черни роботи, за да заменят тези, които бяха загубили.
Генерал Ланиан и неговият дреднаут щяха да отлетят да се сражават с кликисите на Пим и Сирикс искаше „Дете на гърма“ да функционира идеално, стига хората да се бият с кошера, а не да обръщат оръжията си срещу черните роботи.
— Този съюз е изгоден и за двете страни — ведро се обади ПД. Председателят бе върнал на Сирикс двете компита като жест на добра воля. Сирикс се гордееше с тях: поведението им отговаряше точно на това, което се бе надявал да постигне с ДД.
— Радваме се, че го предложихме — добави КТ.
Но Сирикс знаеше колко бързо може да се промени ситуацията. Хората имаха къса памет и ограничени предели на вниманието. Не можеха да поддържат омразата си жива достатъчно дълго, за да окаже някакво значимо историческо въздействие. През цялото си съществуване бяха забравяли вражди с мълниеносна бързина, ставаха от врагове приятели, а после пак обратното, отново и отново. Беше объркващо. Противно на тях, Сирикс и неговите роботи бяха ненавиждали неотклонно кликисите в продължение на десет хиляди години.
— Засега условията наистина са взаимноизгодни. Елате с мен.
ПД и КТ послушно го последваха по коридорите на дреднаута. Черните роботи и войнишките компита работеха усърдно: търкаха палубите, чистеха стари петна от кръв, възстановяваха повреди, очевидно причинени от изстрели, поправяха изтръгнати от пантите врати и разбити плочки на стените — все разрушения, причинени през последните отчаяни часове на притиснатите вътре човешки войници.