В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Личното начало, саможивостта, е съсредоточено в астрала, докато свръх личните чувства са извън неговата сфера. За да се разграничат, обаче, се изисква голяма зоркост, защото много често, напълно незабелязано и за самия себе си, свръх личните чувства се оцветяват в емоциите на астрала и привидната загриженост за другите, например, фактически се оказва насочена към себе си, при което астралът поставя на мястото на покровителствания, нуждаещ се от помощ, себе си, подменяйки свръхличното с лично. Оттук и любовта да се дават не искани и ненужни съвети, които може и да са добри, и да са удобни, но не за този, на когото се дават, защото мисълта при това е насочена към себе си и подхранва астралното тяло на съветника. Служенето на саможивостта е развито много широко и за вземането на правилно решение трябва да се открият преди всичко нейните корени. Саможивостта често се опитва под различни покривала да надене на другите своя намордник, даже и под формата на помощ за ближния. Но под нея е все същият този астрал и грижата за своята собствена свещена особа преди всичко. Самоотвержеността е велико качество на духа, но когато е кристално чиста и без примеси на лична заинтересованост. Ние съдим за качествата по тяхната светимост или огненост и определяме височината на качеството по чистотата на пламъка, а не по неговото външно изразяване. И често се случва, че умиляващият се от своите добродетели човек за Орловото Око е ярък себе-служител. Сърцето може да подскаже на чувствителното ухо къде има Светлина и къде — тъмнина. Сега става разделяне на човечеството по светимост и светлосянка и отсъждане принадлежността на всеки към лагера или на тъмнината, или на Светлината. Можете да се мамите един друг и да се умилявате от маските си, но при последната черта съдбата на човека ще се решава не според външната покривка, а според светимостта на вътрешната същност. (1.339)
ДА! Да! ДА! Добре е когато личният свят загуби своята привлекателност, избледнее и стане празен и безинтересен. Обаче у обикновените хора след това следва разочарование и дори Taedium vitae (отвращение и преситеност от живота — лат.), завършващи понякога със самоубийство. Но този, който върви след Мен, дори и да се е преситил от личния свят или да се е разочаровал от него и да го е отхвърлил, ще има пред себе си Моя свят, където ще може да влезе вече свободен и не обременен от останките на личната Майя. Печална е участта на тези, които няма с какво да заменят личния свят, но докосналият се до Безпределността, дори и да е загубил душата си, ще я намери отново. Да се загуби може всичко, дори и тялото, но не и това, което принадлежи на човека по силата на неговото първородство. Защото е казано: „Дошлия при Мен няма да изгоня вън“. Всяко освобождаване от веригите, привързващи към земния свят, дава възможност да се замени нисшето с висше, преходното с непреходно, временното с вечно, тъмнината със Светлина. За обикновените хора трагедията е в това, че няма какво да заменят. Зейналата празнота е ужасна. Но вървящият след Мен няма да взалкает во веки. (2.83)
…Личността е обречена на унищожение, но свръхличното е нещо, което приближава отначало към Общо-планетния, а след това и към Космическия поток на живота. Видът умира, но родът продължава да живее. От смъртта на вида се обуславя животът на рода, а от смъртта на отделните хора — животът на човечеството. Животът и смъртта са двете страни на една и съща монета. И всеки може да я обърне към себе си от която иска страна. Безсмъртието на духа се постига и утвърждава чрез смъртта и унищожаването на онази временна форма, чрез която той се проявява. Трите обвивки на духа са смъртни. Безсмъртната превъплъщаваща се индивидуалност на човека е над трите и над всичко онова, което става в тях. (2.100)