Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
Последната нощ в Лондон прекарах в стаята на Августа. Мирисът на кръв вече почти беше изчезнал. Легнах в леглото й, вдишвайки последните едва доловими следи. Къщата тънеше в тишина и тъмнина. Празнотата обгръщаше всичко като прах. Лежах така четири часа. Почувствах във вените ми да се надигат жажда и съжаление.
Изведнъж ми се стори, че чувам стъпки. Усетих присъствието на нещо нечовешко в къщата. Огледах, но не видях нищо. Събрах всичките си сили и заповядах на съществото да се покаже. Стаята изглеждаше все така празна. Поклатих глава. Самотата ми явно ме заблуждаваше. Неочаквано празнотата ми се стори непоносима. Макар да мислех, че е някой призрак, копнеех да видя отново лицето на Августа. От почти изчезналата миризма сътворих образа й. Тя се изправи пред мен. „Августа,“ прошепнах аз и протегнах ръце. Сестра ми изглеждаше невероятно — като жива. Опитах се да я погаля по лицето. За свое удивление почувствах под пръстите си жива плът.
„Августа?“
Тя мълчеше, но очите й излъчваха любов и желание. Наведох се да я целуна. В този момент за пръв път си дадох сметка, че не усещам мириса на кръвта й. „Августа?“ прошепнах отново аз. Тя леко ме привлече към себе си. Лицата ни се допряха и ние се целунахме.
Тогава изкрещях. По устните й като живи мърдаха хиляди дребни твари. Отстъпих назад. Видях, че сестра ми е покрита с хлъзгава, шаваща бяла гмеж. Понечих да я докосна отново — червеите паднаха и се полепиха по пръстите ми. Сестра ми вдигна ръце, сякаш молеше за помощ. Тялото й бавно се свлече на земята. Подът се покри с гърчещи се червеи.
Отстъпих назад. Усетих нещо зад гърба си. Обърнах се. Бел ми подаваше Ада. Опитах се да я отблъсна. Видях как детето започна да кърви и да се разлага. Тялото на Бел се разтапяше, докато от него не останаха само кожа и кости. Край себе си виждах фигури на хора, които обичах — те молеха, махаха, протягаха ръце към мен. Блъснах ги встрани — от тласъка изпопадаха, после пак станаха и като призраци ме последваха. Държаха ме със своите меки, мъртви пръсти. Отчаян се огледах наоколо. Стори ми се, че пред себе си забелязвам фигура в черни одежди. Човекът се обърна. Погледнах го в лицето. Приличаше досущ на Вакел паша. Но дори да беше той, изглеждаше доста променен. Лицето му бе съвсем гладко, а бледността — примесена със сиво-жълти оттенъци. Зърнах го само за част от секундата. „Чакайте!“ викнах аз. „Какви са тези видения, които ми пращате? Чакайте, заповядвам ви!“ фигурата изчезна толкова бързо… Реших, че сигурно е плод на фантазията ми. Дадох си сметка, че и другите призраци са ме напуснали и отново се оказах сам. Спрях на стълбите. Пълна тишина. Никакво движение. Направих стъпка напред. В този момент разбрах, че все пак се заблуждавам.
Помирисах кръвта й, още преди да съм чул хлипането й. Беше Клер. Криеше се зад един шкаф онемяла от страх. Попитах я какво е видяла. Тя поклати глава. Втренчих в нея очи. Страхът й ме възбуди. Усетих, че имам нужда от кръв. Виденията, сънищата, които ми се присъниха — знаех, че мога да ги отблъсна далеч от себе си само с кръв.
Посегнах към шията на Клер, погалих я и се спрях. Усетих как животът пулсира в тялото й. Сложих пръста си под брадичката й. Бавно приближих устните й към моите. Треперех. Затворих очи и я целунах. После пак. Тя не се дръпна от ръцете ми. Обладах я. Задъхах се. Все още беше жива. Взех я в прегръдките си. „Давам ти живота“, прошепнах аз и се надигнах. „Сега си върви. За доброто на двама ни, никога повече не се доближавай до мен.“ Клер кимна с широко отворени очи. Оправи дрехите си и тръгна, без да каже нито дума. Беше почти утро.
Хобхаус дойде час по-късно, за да ме изпрати. Водеше Полидори със себе си. Преди осем ние вече бяхме на път.
XI
Разговорите между лорд Байрон и Шели бяха много и продължителни, а аз участвах като тяхна предана, но почти безмълвна слушателка. По време на един такъв разговор се обсъждаха множество философски теории, между които за същността на принципите на живота и има ли вероятност някога те да бъдат разкрити и огласени… Може ли да се съживи труп — галванизмът10 бе дал знак за подобни неща: може би пътят бе да се създават части от живо същество и те да се сглобяват, като им се вдъхва живителна сила.
Нощта преваляше, а разговорът продължаваше. Мина дори часът на вещиците, а ние още не се оттегляхме за почивка. Когато отпуснах глава на възглавницата си, не заспах, нито пък може да се каже, че разсъждавах. Въображението ми, без да го напътстват, ме завладя и ме поведе, придавайки на поредицата от видения в съзнанието ми яркост, надхвърляща границите на обикновените блянове. Видях, при това със затворени очи, но с изострено вътрешно проникновение, блед ученик на греховните изкуства да коленичи до онова, което е сътворил. Съзрях ужасно привидение на проснат човек. После, с помощта на някаква мощна машина, той показа признаци на живот — движенията му изглеждаха странни, някак полуживи. Беше страшно, защото ефектът от всяко човешко усилие да се имитира изумителния механизъм на Твореца на света е ужасяващ.
10
галванизъм — по името на Луиджи Галвано — итал. медик и физик, изследвал същността и въздействието на електричеството върху животински тъкани. (бел.пр.)