Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Да… някой някъде трябваше да обясни много неща.
Делауер маркираше източната граница на владението Мицу-Биши. След като пресечеш реката, се оказваш в Нио-джасай. Някога територията заедно с Арон-гирен принадлежала на Да-Тсуни, но след падането в ръцете на То-Йота те били лишени от собственост. Като резултат от тази победа семейството на шогуна сега притежаваше земя, простираща се от Сейнт Лорънс при Квебек до нос Чарлз при устието на залива Часапийк. Останките от Да-Тсуни — желанието им за реванш бе неутрализирано чрез брачни връзки с новото управляващо семейство — сега заемаха владение, отрязано от девствените гористи хълмове на югозападната граница.
Когато фериботът спря, покритата затворена носилка беше натоварена на количка с две колела, която можеше да се наеме за тази цел заедно с двама души за прътите отпред и отзад. Домашните прислужнички и корейските чиновници пътуваха с открити колички — по-нисък клас джинрикша, без тапицирани седалки и луксозни оси с пружина. Джоди и Келсо естествено вървяха пеша.
Намираха се на западния край на шосето от четиридесет и четири мили, което вървеше почти по права линия през сладко миришещи гори от бор и бял кедър и през блата, покрити с червени боровинки. Малката група направи почивка в една пощенска станция на около тридесет мили по пътя, при която двамата нарушители получиха първата си храна за деня. Това стана с разрешението на бялата дама, чиято покрита носилка беше вдигната от колелата и пренесена в стаята й така, че да може да слезе, защитена от любопитни очи.
Стигнаха края на пътя късно следобед на следващия ден. Широките плажове, простиращи се далеч на север и на юг, бяха защитени от разбиващите се вълни от верига пясъчни наноси и разпръснати островчета. Малкото дървета, успели да оцелеят, бяха нещастна гледка — с изкривени стебла и осакатени клони. Това свидетелстваше за жестоките зимни бури, идващи от Източно море.
Един подвижен дървен мост свързваше сушата с големия остров Атиран-тикасита. Между руините на сгради отпреди Холокоста, чиито забулени, засипани с пясък форми не даваха никакво указание за техните предишни функции, беше издигнато рибарско селище с покрито пристанище. Поколенията мародери, населявали острова преди пристигането на майсторите на желязо, отдавна бяха ограбили от срутените постройки всичко полезно.
От пясъка зад селото като счупени ребра на полузарити динозаври се подаваха редици вкаменели дънери. Изгнилите дървени пътеки, които бяха поддържали някога, също отдавна бяха изчезнали — изгорени в огньовете за готвене и топлене на мръзнещите крайници на сивите фантоми, които бяха намерили душевна и физическа сила да оцелеят през неизброимите години, известни на мютите като Големия леден мрак.
Пристанището беше дом на разнообразна флота от малки рибарски лодки и убежище на няколко океански джонки. Корейските чиновници насочиха човешкия си товар към една от тях. По кея имаше най-различни бараки. Появи се местният агент на търговеца във Фири и документите за самоличност и разрешенията за пътуване бяха проверени и подпечатани, имената на всички бяха записани. И тъй като те пътуваха за друго владение, скромният им багаж беше претърсен за недекларирани стоки, на които можеше да се наложи мито.
Търговията и трафикът бяха двете главни занимания на майсторите на желязо по време на мир. Фамилията То-Йота сега беше много богата, но невинаги беше било така. Като върховни господари на Ни-Исан те просто печелеха от утвърдената от времето традиция, която беше обогатила техните предшественици Да-Тсуни, чиито ликвидни активи бяха експроприирани заедно с владенията им. „Победителят получава всичко“ беше максима, която все още бе в сила.
Управлението беше скъпа работа и всяка възможност за нарастване на допълнителните приходи се използваше с голяма охота — независимо колко незначителна е сумата. Като се вземеше предвид броят на сделките, излизаше, че съществуването на огромна армия от бирници и митничари е оправдано — а за техните заплати също бяха необходими средства.
Документите на „Йоко Ми-Шима“ бяха представени от Су-шан. След почтително почукване вратата на покритата носилка беше отворена достатъчно, за да позволи на началника на пристанището да се увери лично, че вътре има само една куртизанка, облечена по традиционния начин. Той се поклони учтиво и даде знак вратата да се затвори. Не беше направен никакъв опит да се претърси носилката или да се види лицето зад маската. Когато документите на такива хора бяха в ред, те винаги се пускаха да минават свободно.