Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
При реката пътят излизаше на голяма дървена скеля. Няколко кораба с различна форма и големина бяха спрели край нея. Нагоре по течението вляво имаше кораб с колела с два комина. Стив го погледна небрежно и продължи към мястото за качване на ферибота, което бе далеч вдясно.
След десетина метра неочаквано му дойде наум, че корабът е боядисан по същия начин, като онзи, който го беше докарал до Ни-Исан. Обърна се и затича към него. Наистина беше същият! Същите вимпели и знамена се вееха на мачтите и стълбовете на галерията. Сайд-Уиндър беше казал, че корабите отиват до всички части на Ни-Исан. И сега той беше тук! Това беше невероятен късмет. Единственото, което му трябваше, беше да намери Сайд-Уиндър, и можеше да се смята за щастливец.
И, о, чудо, той беше там. С червена превръзка около бръснатата глава… застанал с гръб към Стив — разговаряше с група пристанищни хамали мюти. Стив се приближи, плъзна показалец зад лявото си ухо, напипа миниатюрния предавател, имплантиран в черепа му, и го натисна няколко пъти — изпращаше позивния си сигнал по морзовия код: Х-Г-Ф-Р. Ханг-Файър…
Отстрани изглеждаше, че си чеше врата.
Сайд-Уиндър чу слабото, непогрешимо бръмчене на комар в ухото си, погледна небрежно през рамо и видя Стив. Той също се почеса по врата и изпрати М-Х, за да потвърди, че е приел и разбрал посланието.
Стив се разходи бавно по кея. Сега, когато можеше законно да пътува из страната, не беше застрашен да разгневи властите, но не можеше да си позволи да се мотае много дълго. Усети потупване по рамото, обърна се и видя Сайд-Уиндър до себе си.
— Ти си последният човек, когото очаквах да срещна.
— Аз също — отговори Стив. Удариха длани.
Сайд-Уиндър го огледа.
— Искаш ли да ти кажа нещо? Когато напусна кораба в Пи-саба, не давах пукната пара за твоя успех. Всъщност съобщих на Майка, че ще оцелееш най-много една седмица. Но трябва да ти го призная, амиго. За човек, който започва от нула, ти наистина си се захванал здраво за работата.
— Просто се случи да съм на точното място в точното време…
— Може би. — Сайд-Уиндър го погледна хитро. — Имам чувството, че в теб има нещо повече от онова, което виждат очите ми.
— Слушай — каза Стив. — Нямам време да ти разказвам как и защо, но си изгубих радионожа. Имаш ли още връзка с Майк-Х-Рей Уан?
МХ–1 беше кодовото име на Карлстром, оперативния директор на АМЕКСИКО. „Майка“ беше прякор, използван от „мексиканците“.
— Да. Какво искаш да му кажа?
— Кажи му, че още работя по случая. Открих целите си близко до Бозона и сега съм на път за там.
— Херън Пул?
— Правилно. Ще ми направиш голяма услуга, ако ме закараш там.
— Винаги на твоите услуги. Сега имаш ли нужда от някаква помощ?
Стив направи гримаса.
— Може би, но… проблемът е, че не знам точно каква, преди да ида там.
— Да. — Сайд-Уиндър засмука зъбите си. — Трудна работа.
— Има обаче един проблем, в решаването на който можеш да ми помогнеш.
— Дай да го чуя.
Стив се чудеше как би могъл да го каже, без да се компрометира. Реши, че все пак трябва да използва случая.
— Ето как стоят нещата. Трябва да изведа оттам двама души. Херън Пул е мястото, наричано Мара-бара — западно от Ба-сатана. Без да се впускам в подробности, мисля, че мога да се справя сам. Проблемът е как да стигна дотам. Дълго разглеждах картите в пощенската станция. Разстоянията са огромни! — Той разпери ръце. — Просто не знам как ще го направя!
— Къде искаш да отидеш после?
— Във Федерацията, но — тук е проблемът — трябва да мина през Уайоминг.
Сайд-Уиндър подсвирна.
— През Уайоминг?
— Нямам избор. Там е третата ми цел.
— Прав си, наистина имаш проблем. Сигурно още отначало са ти възложили адски трудна задача.
Стив пропусна това покрай ушите си.
— Като правя сметка, това трябва да е… на около петстотин мили от Ба-сатана, по бреговете на езеро Ери?
— Приблизително. А оттук имаш още хиляда и петстотин мили до Уайоминг. Най-малко.
— Аз ги изкарах хиляда и двеста, но… по дяволите, какво значение може да имат триста мили повече или по-малко… — Стив вдигна очи към небето, после погледна към кораба и отново се обърна към Сайд-Уиндър. — Как е стигнало това нещо тук?