Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
И напълно основателно. Маскирането на куртизанки, спечелили благоразположението на феодалите и шогуна, датираше от столетия и беше символ на статус, даден им от техните благородни господари заедно с някои други привилегии — като например правото да пътуват инкогнито. Като резултат от тази лична свобода бе обичайно знатните дами — когато си позволяваха незаконни връзки — да приемат същата защитна окраска. В някои случаи бялата маска и тежкото копринено кимоно служеха за прикритие и на благородни господа. С цел да се избегнат смущаващи разкрития беше стандартна практика към такива пътници да се отнасят с крайна предпазливост. Всички професии имаха своите рискове и беше общоизвестно, че в миналото доста свръхревностни митничари и пазачи на градските врати са загинали, понеже са знаели прекалено много.
Джоди и Келсо не притежаваха нищо, освен това, което беше на гърбовете им, и по една малка сламена чанта за документи, закачена на вратовете им. Заедно с лентите на ръцете с номерата, това бяха всички необходими данни: място на тръгване и от кого е издадено разрешението за пътуване, маршрут, крайна точка на пътуването и името на новия собственик. Всеки трекер или мют, хванат да пътува из страната без „жълта карта“, го очакваше арест и екзекуция по бързата процедура. Двамата вече бяха маркирани с неизличимо мастило при влизане в Атиран-тикасита и сега, когато щяха да излязат, към нарастващата колекция от вътрешната страна на ръцете им беше добавен щемпелът на началника на пристанището.
След обичайния пазарлък между капитана на джонката и местния агент се постигна съгласие за обща цена за извозване по Порофи-даниса, подкрепено с чашки саке и безброй любезни усмивки. Корейските чиновници извадиха парите, агентът взе своя дял — който включваше незаконен процент за началника на пристанището и неговия колега в митницата — и когато всичко необходимо беше свършено, пътниците вече можеха да се качат.
Су-шан и Нан-кхе вървяха пред носачите със затворената покрита носилка; Джоди и Келсо, както подобаваше на положението им, завършваха колоната. Носилката беше оставена срещу вратата, водеща към каютите на кърмата — една, от които беше запазена за бялата дама. Прислужниците застанаха от двете страни на вратата да прикрият слизането на Клиъруотър от носилката; след това я последваха вътре. На Джоди и Келсо — които бяха записани като товар — им казаха да седнат на палубата между носа и предния трюм.
Следващите два дни трябваше да носят железа на краката, но пък черпеха известна утеха от факта, че морето беше относително спокойно и можеха да се топлят нощем между балите памук, струпани на десния борд. Спартанската диета от варен ориз и нарязани зеленчуци беше лесна за храносмилане и този път, за разлика от пътуването по Голямото езеро, те успяха да задържат по-голямата част от нея в стомасите си.
Капитанът на джонката спря за кратко на едно малко пристанище, след това се отправи навътре в морето по курс доста на юг от Арон-гирен, преди да завие на северозапад покрай Баро-кирен в протока, някога известен като Роуд Айландски.
Блок Айланд — да използваме старото му име — беше най-източната граница на защитната зона, изградена около Арон-гирен, когато шогунът беше задължен да живее там. Заобикалянето далеч около него означаваше, че те няма да бъдат пресрещнати от нахалните любопитни екипажи на патрулните съдове на шогуна. В случая капитанът на джонката нямаше какво да крие, но и той, и екипът му бяха родени и израсли в Ба-сатана, което означаваше, че са верни главно на фамилията Мин-Орота. Следователно за тях беше въпрос на чест да не допуснат лакеи на То-Йота на борда винаги когато е възможно — едно чувство, споделяно от всички мореплаватели от Ро-дирен и Маса-чуса.
Беше щастлива случайност, че Джоди и Келсо пътуваха с бялата дама. Използвайки момента, когато всички на борда, изглежда, бяха забравили за тях, те се наведоха над перилата и видяха как един майстор на желязо, чиито властнически жестове и богато облекло подсказваха, че е важен човек, отговорен за затворената покрита носилка, нареди на четирима яки носачи да я отнесат. Джоди не преставаше да се учудва на огромните размери и тегло на товарите, които носеха някои от тях, като, за да ги закрепят, ги връзваха и с лента през челата си. Не беше учудващо, че всичките бяха кривокраки.
Майсторът на желязо беше всъщност същият търговец на сушена риба, който беше уредил Клиъруотър да пътува с конвоя до Кари-варан; задачата му сега беше да осигури дискретното й завръщане в островното любовно гнездо на генералния консул.