Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Келсо го прекъсна:
— Ясно. Ще ни разкажеш някой друг път.
— Там ли завършват повечето нарушители? — попита Джоди, за да компенсира унищожителната липса на интерес у Келсо.
— Или там, или в мините.
— Говориш така, сякаш си щастлив, че си тук — каза Келсо.
— Не толкова щастлив като вас — каза Симънс малко обидено.
Джоди остави тона му без внимание.
— Така че какво става тук, Рей?
— Ами строим самолети. Е… всъщност тепърва започваме.
— Какво значи това „ние“?
— Двайсет и четирима души. Събраха ни отвсякъде.
— Ти от Биг Блу ли си? — попита Келсо.
Симънс поклати глава.
— Кантонер съм. Четвърти разряд. Никой от нас не се е доближавал до летателна платформа, но всички имаме технически разряди от един или друг вид. Мисля, че това е единствената причина, поради която ни докараха тук. Вие какви сте… наземен екипаж?
Беше ред на Джоди да поклати глава.
— Планеристи. Преминах на отсамната страна миналата година след пет срока над земята. — Тя посочи Келсо. — Той е по-отдавна, но… така и не разбрах всичките му преживявания.
— Кой го е грижа? — каза Симънс — Това са минали истории. Няма смисъл да се говори за тях. На динките не им пука кой си или откъде си… на нас също. Така трябва да се държите и вие. Първото правило е да имаш вяра в своите приятели нарушители.
— На мен това ми стига — каза Келсо.
— Какво е второто правило? — попита Джоди.
— Да правиш каквото ти се каже, да държиш главата си наведена и да не се опитваш да се перчиш. — Усмивката на Симънс беше горчива. — Това не е задължително… зависи колко дълго можеш да издържиш на топлината. Ако искаш да умреш, динките с удоволствие ще ти помогнат. Просто помни първо правило. И който и път да избереш, не убеждавай никой друг.
— Разбрах.
Симънс ги огледа за втори път оценяващо.
— Така… планеристи значи? Сигурно са ви докарали да помагате на оня другия в летателните изпитания.
— Може би — съгласи се Келсо. — От шосето видяхме един планер. Това той ли беше?
— Да.
— Управляваше много добре — каза Джоди. — Трябва да е друг избягал от Биг Блу.
Симънс кимна и каза:
— Да. Той ръководи проекта.
Келсо озадачено погледна Джоди, после каза:
— Добре ли те чух? Мислех, че тук се разпореждат майсторите на желязо.
— Така е. Това е… някакво споразумение.
Джоди почувства как гърлото й се стяга.
— И как се казва този човек?
— Брикман.
Келсо отвори уста да каже нещо, но спря.
Джоди зададе въпроса вместо него.
— Стив Брикман? От Рузвелт/Санта Фе?
— Да — каза Симънс. — Познавате ли го?
— Някога го познавахме — изръмжа Келсо. — Боже мой! Точно този тип е причината да сме тук! Последния път, когато го видяхме, ходеше важно с група мюти, облечен като палячо… и сега си е заврял носа направо в задника на тези кюфтета!
— Успокой топката, Дейв.
— Виждал съм вашия приятел — каза Симънс, използвайки възможността да отнеме няколко точки от Келсо. — Не знам какво се е случило преди и не ме интересува, но вашият Стив май е много по-умен от вас…
Келсо замахна към Симънс, но Джоди го блокира с рамо.
— Казах „успокой топката“, Дейв! Така няма да стигнем доникъде.
— Правилно — каза Симънс. — Брикман си е изработил малък сладък номер. Не знам колко дълго ще продължи, но всеки ден работа там е един ден по-малко в ямите или някоя друга мръсна, тежка работа. Аз и останалите момчета спечелихме това безплатно пътуване и няма да допуснем някой с жълто под носа да ни създава неприятности.
Келсо избухна:
— Достатъчно! Няма да допусна това да продължи!
Симънс отказа да отстъпи, докато Джоди се бореше с Келсо да го успокои. Той беше по-едър и по-силен, но тя беше бърза и жилава.
— Каз! Махни се от мен, моля те!
Тя се обърна към Симънс.
— Не се тревожи. Ще се оправя с него.
— Добре ще е — каза Симънс и се обърна към вратата. — Иначе до утре на закуска ще е мъртъв.
— Да бе! — изрева Келсо. — Ще видим тая работа. Не се тревожи, взех ти мерника!
Симънс спря и го изгледа.
— Колкото до това, аз и още двадесет и трима взехме вашите. — Подчерта заплахата, като вдигна пръст. — Помисли добре, преди да си легнеш довечера.
Келсо бутна Джоди настрана и отиде до прозореца. И двамата видяха как Симънс пресича двора.
— Не беше много умно от твоя страна, Дейв.
— Да. Една плесница щеше да свърши по-добра работа. А и аз щях да се чувствам по-добре. Шибаният Брикман… — Той я погледна нацупено. — На коя страна си ти все пак?