Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— По канал.
— Същият, по който отидохме до Пи-саба?
— Не. Този минава през владенията на Яма-Шита. Служил е за граница между владенията на Яма-Шита и Мацу-Шита преди обединяването на фамилиите. Започва от Бу-фаро на езеро Ери, минава през Ути-ка и излиза при Таро-я на няколко мили нагоре оттук.
— Да предположим, че успея да доведа моите хора от Херън Пул дотук. Какви са шансовете да пътуваме с кораб?
— До езеро Ери? — „Мексиканецът“ стисна устни. — Има ли вероятност тези хора да ритат и да пищят?
— Не. Ако всичко върви според плана, те ще бързат да заминат. Това и мен ме устройва. Възможно ли е?
— На теория да, но… аз може да не съм тук. Но дори и да съм, мога да взема трима пътници, пътуващи тайно без билет. Теб можах да превозя безплатно, но и ти се беше качил на кораба тайно все пак.
— Разбирам. Работата е там, че може би ще сме четирима. Майсторите на желязо превозват ли мюти и трекери по този воден път?
— Да, от време на време. Но са необходими документи. Паспорт за пътуване и документ, удостоверяващ, че някой в Бу-фаро те е поискал. Най-добре да е търговец на роби.
— По дяволите. По-сложно е, отколкото предполагах.
— Винаги е така.
Стив помисли по въпроса и му хрумна нова идея.
— Добре, да допуснем, че мога да набавя необходимите документи. Какво трябва да пише в тях?
Сайд-Уиндър му каза стандартния текст и името на търговеца на роби в Бу-фаро.
— Не разбирам каква е ползата от това. Ти не можеш дори да говориш японски, камо ли пък да го напишеш.
— Остави това на мен.
— Добре, да предположим, че наистина стигнеш в Бу-фаро. Какво ще правиш тогава?
Стив се ухили.
— А, ето каква била работата. Надявам се да можеш да ми осигуриш един скайхок.
— Боже мой! Пред нищо не се спираш, нали?
— Знам, че искам много, но… ти си единственият ми контакт с Федерацията.
— Добре, добре… кога очакваш да стане това?
Стив отново разпери ръце.
— Не мога да кажа. След колко време ще си на рейс?
— Като изключим земетресение, потоп, корабокрушение, войни и граждански безредици, това пътуване трябва да се извърши през следващите четири месеца. Място за връщане е на сто и петдесет мили на юг оттук. Казва се Нио-йоко. Там реката се влива в Източно море.
— Да, видях го на картата. Там има група острови.
Сайд-Уиндър кимна.
— Шогунът има резиденция на един от тях. Знаеш ли, че преди Холокоста там са живели над двадесет и пет милиона души? Двадесет и пет милиона, натъпкани на няколко квадратни мили. Можеш ли да си представиш?
Стив поклати глава.
— Затова може би са свършили, като са се избили.
— Може би… Във всеки случай каквото и да ни струва, ние ще отплуваме по обяд за Нио-йоко, два дни след това ще се върнем тук и после заминаваме за Бу-фаро. Отиването и връщането продължава три седмици. Имай го предвид. Ако разчетеш правилно времето си, можеш да пътуваш с нас и аз ще направя каквото мога да ти помогна. Тези динки често са непредсказуеми. Пътуването ще е по-леко, ако имаш приятел на борда.
— Прав си. — Стив стисна рамото на Сайд-Уиндър. — Трябва да вървя, но… наистина съм ти благодарен. Ако не е твоята помощ…
Сайд-Уиндър го отпрати с махане на ръка.
— Ако някога се срещнем отново у дома, когато махна тези израстъци от лицето си, ще изпием по една корнголд и ще си поговорим. Буена суерте13!
— На теб също. Аста ла виста14!
— Ей! Забравих нещо!
Стив спря. Сайд-Уиндър изтича и го настигна.
— Ще трябва да платиш за превоза.
— С какво?
— С пари. Никой ли не ти е казвал?
Стив го гледаше недоумяващо.
Сайд-Уиндър се ухили.
— Очевидно не. Това е като кредитните рейтинги на идентификационните карти, само че е различно. Няма значение. Разбери всичко по този въпрос и намери пари. Пътуването ще ти струва по пет долара на глава. Плюс екстрите. За всеки случай донеси двадесет долара!
— Разбира се! Не се тревожи! — Стив махна уверено с ръка и затича по кея. Пари… долари… Кълъмбъс! Като че ли му бяха малко другите грижи!
След няколко минути щеше да започне следващия етап от пътуването си — макар че при разстоянията, които трябваше да измине, „одисея“ щеше да е по-подходяща дума.
Срещата със Сайд-Уиндър беше щастлив шанс, но тя не беше случайна. АМЕКСИКО го беше осведомил, че Стив си е осигурил работа като пощальон и може да тръгне в неговата посока.
Как Майка беше успял да пресметне това си остана загадка и как Брикман беше успял да проникне в системата толкова бързо — още по-голяма загадка. Сайд-Уиндър беше принуден да издържи две години тежък труд и брутално отношение, преди да бъде допуснат да работи на корабите и му бе необходима още една да достигне до главен надзирател. И той беше постигнал това само като беше станал най-големия подлец на борда. Не… бързото издигане на Брикман сигурно беше уредено. Очевидно трябваше да го държи под око.
13
Късмет (исп.) — Б.пр.
14
Довиждане (исп.) — Б.пр.