Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Кам зачете написаното върху тънката лъскава хартия.
Книжата, открити в едно заключено чекмедже, сочат, че Джералд Хеншо, изчезналият съпруг на убитата лейди Алиша Брустър, представляват не особено прилежно водени записки относно хората, с които е бил свързан. Според децата на лейди Алиша, момче и момиче в ученическа възраст, сега съвсем сами и твърде объркани, Хеншо бил често пиян и в това състояние бълвал неясни и противоречиви изявления. Предлагам да изпратите опитен оперативен агент, както и психолог американец, специалист по поведението на подрастващите, които евентуално да ни окажат помощ, а и да избегнем предприетото от нас да стане известно на по-широки кръгове в Лондон.
Прайс подаде факса на Лезли, която го прочете и кротко заяви:
— Не им е нужен психолог, а просто майка. Аз съм тази майка.
Четиринайста глава
Американският дипломатически самолет кацна на летище Хийтроу и подходи към оградения сектор, където Прайс и Монтроуз бяха посрещнати от сър Джефри Уотърс, шеф на отдел Вътрешна сигурност, МИ-5. Англичанинът бе среден на ръст, широкоплещест и набит близо петдесетгодишен мъж с посребряла на слепоочията кестенява коса. Човекът изглеждаше кротък и добродушен, сините му очи проблясваха дяволито, сякаш без думи казваха: „И аз съм бил тук-там, и аз знам едно-друго, и какво от това?“ Екипажът на самолета разтовари лекия багаж на своите пътници — само два куфара, и шефът от МИ-5 инструктира наземните служители да го сложат в отворения багажник на колата, с която бе пристигнал — голям остин.
— Сър Джефри Уотърс, предполагам? — каза Лезли, която първа слезе от самолета.
— Госпожо Монтроуз, добре дошли в Обединеното кралство! Багажът ви вече е в колата.
— Благодаря ви.
— Сър Джефри? — присъедини се и Камерън, като протегна ръка. — Аз съм Прайс, Камерън Прайс.
Двамата се ръкуваха.
— Това вие ли сте, старче? — пошегува се Уотърс. — Никога не бих се досетил. Естествено, разполагаме с ваше досие, поне три педи дебело, макар че количеството едва ли е важно.
— Потъпкахме всичко свято, тъй да се каже… Естествено, вашето досие при нас е вероятно близо метър дълго, но пък ние не се целим толкова нависоко.
— У вас, американците, искрено ме възхищава склонността да преувеличавате! И все пак има едно свято нещо. Престанете с това „сър“, ако обичате. Напълно безсмислено е, а е и прикачено към името ми, за да може разни мошеници да ми се докарват.
— Говорите като някой, когото познавам… и двамата го познаваме.
— О, как е Беоулф Агът?
— Хищен както винаги.
— Това е добре. Имаме нужда от такива хора… Хайде елате, имаме купища работа, а тази нощ трябва да починете от полета. Наближава шест, тоест обяд по вашето време; ще трябва да се приспособите. Ще дойдат да ви вземат утре в осем.
— Откъде ще ни вземат? — любезно попита Монтроуз.
— Незаслуженото ми рицарско звание има своите предимства. Осигурих ви апартамент в „Конот“ на Гроувнър Скуеър. Луксозна работа според мен.
— Шефовете надълбоко са се бръкнали — добави Прайс.
— Апартамент ли? — Лезли се втренчи многозначително в Уотърс.
— О, не се безпокойте, скъпа. Стаите са отделни, естествено. Резервациите са на името на господин Джон Брукс и госпожица Джоун Брукс, брат и сестра. Ако някой се поинтересува, което е твърде малко вероятно, дошли сте тук да уредите наследство от ваш чичо англичанин.
— Кои са адвокатите ни? — попита Прайс.
— „Брейнтрий и Ридж“, кантора на Оксфорд Стрийт. И друг път сме ги ползвали.
— Изпипана работа, Джеф, не мога да отрека.
— Е, след толкова години съм понаучил едно-друго… Хайде, скачайте в колата.
— Мога ли да кажа нещо? — Монтроуз бе застинала на място и това спря двамата мъже.
— Естествено, какво има?
— За апартамента благодаря, Джефри, но нека ти напомня, че ние летяхме от запад на изток, не в обратна посока. Както сам отбеляза, при нас е все още обяд, а аз изобщо не съм изморена…
— По-късно ще усетиш изтощението, мила — прекъсна я шефът от МИ-5.
— Вероятно, но в момента искам час по-скоро да се захвана с работата си. Без съмнение знаеш защо.
— Да, разбира се. Детето ти.
— Не може ли да ни дадете един час да се поосвежим, след което да започнем?
— Аз нямам нищо против — рече Прайс.
— Предложението ти е музика за внезапно наострените ми уши! Знаете ли какво, понеже не можем да изнасяме никакви документи от службата, ще пратя кола да ви вземе към седем и половина. Ако сте гладни, ще имате достатъчно време да дадете поръчка да ви донесат нещо от рум сървиса.