Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— На твое място не бих се излегнал точно тук — предупреди го Волукс.
— Защо?
— Заради скорпионите.
Сула настръхна, но се сдържа да не го покаже. Тъй като в Италия не се срещаха подобни отровни гадини, нямаше римлянин или италиец, който да не изпитва истински ужас и отвращение към паяци и скорпиони. Той пое бавно въздух, направи се, че не усеща едрите капки пот, плъзнали се по челото му, и като си придаде вид на пълно безразличие, обърна се към Волукс с престорено нехайство:
— Предполагам, че ще се забавиш някой и друг час, а пък не ми се иска да стоя прав през цялото време, нито да се кача отново върху това проклето животно, така че да се надяваме скорпионите да се окажат благосклонни към мен.
— Както искаш — остави го на съдбата му Волукс, който вече гледаше на него като на герой, излязъл от легендите.
Сула си избра меко и песъчливо местенце, където специално си изрови дупка за задника, направи малка купчинка пясък за възглавница, и блажено се излегна, но не и преди мислено да се помоли на Фортуна и да й обещае богато жертвоприношение, ако отпрати скорпионите надалеч. Затвори очи и след миг потъна в дълбок сън. Когато четири часа по-късно Волукс се върна, Сула още спеше. Нищо не пречеше на мавъра да го убие. Но в онези дни Фортуна във всичко закриляше своя любимец — Волукс щеше да се окаже истински приятел.
Нощта беше студена и Сула целият се беше схванал.
— Да пълзиш по нощите си е работа за млади хора! — оплака се той, докато подаваше ръка на младежа да го издърпа. Но след миг видя зад него нечия тъмна сянка и се вкамени.
— Всичко е наред, Луций Корнелий, това е приятел на баща ми, царя. Казва се Дабар — бързо представи непознатия Волукс.
— Предполагам още някой роднина на баща ти?
— Всъщност не. Дабар се пада братовчед на него и също като Югурта е незаконородено дете с майка-берберка. Затова и е избрал да служи на нас — Югурта държи на това, да няма други копелета с царска кръв в двореца му, освен него самият.
Младежът извади манерка с тежко, сладко вино, която подаде на Сула; той я гаврътна на един дъх и болките в тялото му почти се успокоиха, скоро съвсем щяха да изчезнат. Подадоха му шепа медени сладки, парче ярешко месо, обилно посипано с подправки, и още едно шишенце със същото вино. В този миг му се струваше, че през живота си не е пил по-божествена течност.
— Ей така се чувствам по-добре! — отбеляза той и се протегна, за да се чуе как пращят костите му. — Какви са новините?
— Твоят вътрешен глас не те излъга, Луций Корнелий — рече му Волукс. — Югурта те е изпреварил и вече е пратил човек при баща ми.
— Предателство?
— Не, не! Но все пак положението се е променило, и то съществено. Ще оставя на Дабар да ти обясни, защото той знае всичко.
Дабар клекна, за да се изравни със седналия на земята Сула, и зашепна:
— Изглежда, Югурта е научил за някаква делегация от страна на Гай Марий до нашия цар. Разбира се, не му е било трудно да предположи, че тъкмо затова царят ни не се е върнал още в Тингис. Затова решил да доведе войската си насам, преграждайки всички пътища към Гай Марий — по суша и по море. Освен това е пратил един от най-знатните си поддръжници, Аспар, при царя, за да седи от дясната му страна при една евентуална среща между царя ни и очакваната римска делегация. Така Югурта ще знае всичко.
— Разбирам — кимна Сула. — Тогава какво ще правим?
— Утре княз Волукс ще те придружи пред царя ни, сякаш двамата току-що пристигате от Икозиум. За наше щастие тази вечер Аспар не видя да се връща князът. Ще говориш с владетеля ни, все едно не идваш по негова молба, а по заповед на Гай Марий. Ще поискаш от него да се откаже от съюза си с Югурта, а той ще откаже — естествено само за пред нумидиеца. Ще ти заповяда да се разположиш на лагер в околностите и да чакаш десет дни за отговора му в случай, че реши да размисли. Това и ще направиш — ще отидеш в подготвения ти лагер и ще чакаш. Нашият цар обаче ще дойде да те види тайно утре вечерта на някое друго място и тогава двамата ще можете да говорите спокойно — опитваше се Дабар да разгадае каменното изражение на Сула. — Подобно решение устройва ли те, Луций Корнелий?
— Напълно — прозя се широко той. — Единственият проблем е къде ще прекарам тази нощ и къде да се изкъпя? Целият смърдя на кон, а вече започват да ме лазят и разни гадини.
— Волукс се е погрижил да бъде издигнат стан недалеч оттук. Ще се чувстваш удобно — увери го Дабар.
— Тогава водете ме — заръча им Сула и се изправи на крака.