Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Да, директорът ми се обади днес. Защо не свалиш сакото и вратовръзката? Вечерята е неофициална.

Той й подаде стекчето бира, свали палтото и сакото и ги остави на един от столовете.

Луан сложи четири бутилки в хладилника и измъкна две високи чаши от шкафа.

Мартин отвори двете бири и напълни чашите, като внимаваше да няма много пяна. Беше облечен в сиви панталони и синя риза с разкопчана яка. Ръсел за пръв път го виждаше така отпуснат и без вратовръзка. Тъмните косми на гърдите му я влудяваха.

— Харесва ми апартаментът ти, Луан.

— Не прекарвам много време тук. Не съм готвила от няколко седмици.

Той заобиколи плота и седна на един от високите столове.

— Аз пък не съм ял домашно приготвена храна горе-долу от около година.

— Нима не си прикрит чревоугодник? — Тя уви една чушка в тесто и я пусна във фритюрника. Маслото изсъска. Пусна и следващата.

— Аз изобщо не съм прикрит.

— Представях си те в някоя тузарска къща, само кожа и дърво, с невероятна кухня с медни тигани. Нима приготвянето на изтънчени френски ястия не ти е хоби?

Той се засмя.

— Имам обзаведен двустаен в „Уесли Хайтс“, с гледка към „Америкън Юнивърсити“. Откакто Мери-Ан ме изхвърли от къщи, не съм имал време да си купя нови чаршафи и кърпи.

— Охо, истински Джеймс Бонд.

— Не е вярно.

Тя сложи чилито в микровълновата.

— Надявам се, че нямаш язва и обичаш люто. Когато готвя с подправки, не си поплювам.

— Забравяш, че съм работил години наред в страните от Третия свят. Стомахът ми не реагира на никакви провокации. Пък и майка ми винаги ми е казвала да си изяждам каквото имам в чинията.

— Аха, една от онези майки.

— Същата. А твоята?

— Жена на свещеник. Възможно най-типичната.

Тя се облегна на хладилника и отпи от бирата си. Въпреки всичко Питър изглеждаше малко притеснен. Имаше нещо, което не му позволяваше да се отпусне напълно. Вероятно шефът му е поставил някакви срокове.

— И къде живее твоята деспотична майка?

— С големия диктатор във Вермонт.

Двамата продължиха разговора в същия дух. Тя извади чушките от фритюрника и пусна вътре още две. Звънецът на микровълновата я подсети да извади купата с чили. Когато всичко беше готово, подреди две чинии и надвеси соса над тях.

— Имаш последен шанс, Питър.

— Сипвай спокойно.

Тя заля ястията.

Преместиха се на малката маса. Луан сложи чиниите върху дървени подложки. Мартин донесе чашите.

— Изглежда вкусно.

— Видът често лъже — отговори тя.

Той й помогна да се настани, после сам седна и опита.

— Не и в този случай, Луан. Страхотно е.

— Благодаря, господине.

Тя набоде една чушка на вилицата си. Наистина беше вкусно.

По някое време Питър стана и отвори още две бутилки бира. Когато приключиха с вечерята, Мартин настоя да зареди чиниите в машината. Луан занесе чашите в хола и се настани на дивана. Облегна се в ъгъла. Защитна поза? Може би.

Защо? Не беше съвсем сигурна.

Когато приключи с почистването на масата и плота, Питър влезе при нея в хола и седна в другия край на дивана.