Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Не мога да контролирам оплакванията — отговори генералът. С носталгия си спомни за времената, когато това беше част от задълженията му. — Правителството също е под обсада. Едва ли в момента е особено разумно да се тревожим за някаква си банка.

— Какво ще правим тогава?

— Имаше строго секретен файл с досиетата на дисиденти, събирани от КГБ още преди…

— Имаше?

— Беше унищожен. Данните са объркани до неузнаваемост.

— Може би така е по-добре.

— Останали са ни само писмените доклади, а те не са подновявани от 1988 година насам. В разузнаването ни има огромни пропуски, и то само защото се предоверихме на компютъризираната информационна система.

Президентът обаче явно беше на различно мнение и не се притесняваше особено от пробивите в компютрите.

— Защо тогава се ровите из старите папки?

Жувармов отговори:

— Мислех си, че част от тях могат да бъдат предоставени на международната база данни.

— Как върви работата?

— Изпратих им екип от преводачи и компютърни специалисти за първия етап от създаването й. Хенри Содъби ще предостави част от хората си на наше разположение.

— Разбирам. Нуждаем ли се от тази помощ?

— Те разполагат с нов, по-ефективен скенер. Всъщност с няколко. Те ще улеснят работата по прехвърлянето на досиетата върху електронни носители.

Президентът не откъсваше очи от него.

— Не ви е приятно да споделяте проблемите с чужденците. Нали, генерале?

— Разбира се, господин президент.

— Нашата република има толкова много затруднения, че поредното ще остане почти незабелязано. Кажете ми, вашите досиета могат ли да ни доведат до човека, който причини тези световни катаклизми?

— Искрено се съмнявам — отговори Жувармов.

— А имат ли изобщо някаква стойност?

— Сега ли? Вероятно почти никаква. Подозирам, че голяма част от фигуриращите в тях вече са покойници или имигранти. Но в бъдеще, кой знае?

Президентът свали очилата си и разтърка уморено очи. Изглеждаше доста изтощен. Остави очилата и погледна Жувармов. Сега очите му изглеждаха по-големи.

— Най-важното за нас сега е изграждането на положителен имидж, Виталий.

Поредният страничен ефект на капитализма — връзките с обществеността.

Жувармов не отговори.

— Предайте им всички досиета.

— Но, господин президент…

— Нали сам казахте, че са без значение.

— Анализите могат да покажат…

— Че старият режим е бил пълен с изстъпления, Виталий. И двамата го знаем. Така поне ще мога да обясня на онези, които ни притискат, че правим всичко по силите си за залавянето на престъпника и сме предали досиетата си на Запада. Направете го!