![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Кой, по дяволите, знае със сигурност?
Беше доволен, че е в Албъкърк. Далеч от нея.
Все пак разговорът им не му беше неприятен. Помнеше я по-различна по времето, когато го арестува.
Но кой беше оня тип?
Щеше да я попита направо. Да видим как ще се измъкне.
Прекара цял час в премисляне на работата си през следващите няколко дни. Накрая реши, че ще му е нужно допълнително оборудване. Планира всичко до най-големите подробности.
Легна си рано, но не можа да заспи веднага. Имаше нещо в цялата тази история, което дълбоко в себе си намираше за изключително вълнуващо. Тайна среща на непознато летище… Шпиони, които дебнат наоколо… Агенти на ФБР, които му помагат да се измъкне… Цял куп секретна информация на дискети… Като на филм!
Сутринта слезе в ресторанта на хотела и си поръча голяма закуска. Наденички, яйца и палачинки. Когато пътуваше извън дома си, обикновено ядеше много.
Точно в девет влезе в банката. Представи шофьорска и банкова книжка на името на Едуард Мейси Кук и изтегли девет хиляди и петстотин долара в брой. Така избягна излишните усложнения, защото банките бяха задължени да докладват за изтеглени суми над десет хиляди. Натъпка пачките банкноти от по сто и петдесет долара в джобовете си и излезе. Касиерът не го удостои с по-особено внимание.
Върна се в „Хилтън“ и разпредели пачките на различни места. Плати сметката и взе микробуса обратно до летището. Следващият полет беше чак след два часа и половина.
Пътуването мина сравнително гладко, като се изключат последните няколко минути успоредно на планините. Най-после беше в познатата прегръдка на седалката на собствения си автомобил. Двигателят изръмжа без допълнително подканяне. Остави го да позагрее. Междувременно пъхна касетата на Сузи Богъс в касетофона.
От колоните се разнесе „Някой ден скоро“. На излизане плати такса осемнадесет долара за престоя на колата в гаража.
Мина по булевард „Пина“, излезе на междущатски път 70 и пое на запад. Страшно му се искаше да се прибере направо в Боулдър при планините, но отби по магистрала 25 към Денвър и спря в компютърния център.
Отдели необходимата сума в джобовете си, за да не му се налага да рови из пачките в магазина. Не обичаше да се мотае, когато пазарува, затова направо потърси продавача.
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Надявам се. Включете терминала си.
Мъжът мина зад щанда и натисна няколко клавиша.
— Явно сте от хората, които знаят какво искат.
— Точно така. Два 1,2 гигабайтови външни хард диска. Марката няма значение. От най-евтините.
— Две? Боже, трябва да имате тонове информация!
— Да. Компютър „Пентиум 200“. Искам 128 мегабайта памет и триметрови кабели.
— Да, господине. Какъв монитор?
— Монитор не ми трябва.
— О! А видеокарта?
— „Трайдънт“. Два мегабайта памет.
— Ясно. Ще си купите ли някакъв софтуер?
— Имам каквото ми е необходимо.
Продавачът успя да сглоби поръчката чак след четиридесет минути. Конрад плати, натовари всичко в количката и го прехвърли в колата си.
Продължи по магистрала 25 на север и излезе на разклонението Денвър-Боулдър-Търнпайк. Щом Боулдър остана зад гърба му и изкачи каньона, почувства приятната близост на дома си. Когато пое по черния път, вече беше тъмно. Намали скоростта и превключи задвижването и на четирите колелета.
Снегът почти се беше стопил. Само в сянката на скалите и дърветата бяха останали големи буци лед. Конрад внимателно ги заобикаляше. Мина по каменния мост и излезе на полянката пред хижата. На светлината на фаровете огледа внимателно постройката. Имаше следи само от посещенията на миещите мечки и сърните. Отдъхна си.
Паркира под навеса, угаси двигателя и пренесе кашоните на верандата. После отключи катинара, светна лампите и ги прехвърли на масата вътре. Накрая се върна в колата за раницата.
Вътре цареше неописуем студ, затова първо се зае с печката. Докато огънят се разгори хубаво, свали сакото си и измъкна една бира от хладилника. След петнадесет минути вече беше разопаковал покупките си. Смачка кашоните, пъхна ги в печката и прехвърли новите компоненти в специалната стая.
Сложи новия компютър на пода до шкафа с останалите три машини. Качи устройствата на полицата при другите, издърпа кабелите отдолу и ги свърза с третия компютър. Следващите три часа прекара в подробен преглед на цялата си информация. Прехвърляше данните на хард дисковите устройства, доколкото позволяваше обемът на паметта им, после ги свързваше с новия компютър. Той нямаше да е включен в мрежата. Вторият монитор и клавиатурата също бяха прикачени към него. Пъхна кабелите във втория модем, записващите устройства и флопитата. Когато свърши, трите компютъра бяха свързани паралелно и притежаваха изключителна мощност. Двата нови хард диска бяха включени в системата. Устройствата съдържаха само програмите, които не му бяха необходими за работа в мрежата. Всичко останало можеше да се рискува.