Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Нужен си в службата?

— Предполагам, че и на теб ти се е случвало.

— Разбира се.

— Съжалявам, че развалих хубавата ни вечер. Налага се да отида в Ленгли и да се обадя по секретния телефон. Между другото, готвиш страхотно.

— Само един от многобройните ми таланти.

Той се поколеба как да приеме забележката й.

— Ако успея да заблудя пазачите си, можем да се видим в неделя към три следобед.

— Добре.

— Ще дойда да те взема.

Тя го изпрати до вратата и му помогна да си облече палтото. Раменете му бяха силни и топли.

Тази нощ дълго не можа да заспи.

В събота прекара целия ден в кабинета си. Нямаше нови инциденти.

В неделя спа до късно — лукс, който не си беше позволявала от много време насам. Измъкна се от леглото в девет и половина. Дълго стоя под горещата вода, изми косата си, оправи си ноктите, обръсна си краката, даже използва овлажнителя за тяло.

Очакваше следобеда с голямо нетърпение. От време на време стомахът й се присвиваше.

Питър се обади към единадесет да потвърди срещата.

— Предупредих ги, че ако се опитат да ме безпокоят след три, ще бъдат екзекутирани.

— Иска ми се и аз да имах такава власт.

— Не обличай кой знае какво. Имам една вила в Мериленд, на брега. Какво ще кажеш да отидем там?

— По дяволите!

— Нещо не е наред ли?

— Знаех си, че някъде все ще има кожа и миризма на пури. Да донеса ли нещо?

— Не, накарах да ми приготвят храна за двама.

Пак власт.

До обяд тя вече беше облечена, а шубата, ботушите и ръкавиците бяха приготвени до вратата. Следващите три часа щяха да се точат изключително бавно.

Двадесет минути по-късно телефонът иззвъня.

— Извинявай, че те безпокоя в неделя, Луан. Обажда се Майк.

— И бездруго нищо не правех. Какво има?

— Нали помниш оная кола в Тексас? Проследих регистрацията. Колата е собственост на някаква компания в Далас, „Екзотик Ънлимитид“. Внасят разни неща. Или поне така казват.

— Което означава?

— Фирмата е прикритие на ЦРУ.

Тя млъкна. Трябваше й малко време да асимилира информацията.

— Сигурен ли си?

— Наблюдавали сме ги няколко години. Доколкото си спомням, осигуряваха помощ за операциите в Централна Америка.

— А мъжът?

— Агентът ни в Далас успя да изрови името. Джералд Кенеди, вицепрезидентът на „Екзотик“. Работи в Управлението почти двадесет години. Естествено, те не го признават.

— Нали не си ги питал?

— Разбира се, че не. Може би трябваше да кажа, че не биха си го признали даже и ако направим запитване.

— Благодаря ти, Майк. Много ми помогна.

— Така ли?

— Задължена съм ти.

— Няма да го забравя.

Тя бавно остави слушалката на мястото й.

Стомахът вече не я присвиваше.