Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
толкова бързо. Може би трябваше отново да увеличи дозата. Щеше да се
отбие при Хавърс и да поговори с него за това.
Мина известно време, преди да потегли отново. Изкара колата от
прикритието на сградата и се вля отново в движението, като си казваше, че автомобилът му е просто един от многото. Анонимен. Като всички
други.
Лъжата му донесе известно облекчение… И увеличи чувството му за
самота. Спря на светофара и провери какво гласи съобщението, което му
бе оставено.
Охранителната система на Бела бе изключена за около час и отново бе
включена. Някой отново беше влязъл в къщата й.
Зейдист намери спрелия в гората «Форд Експлорър» на около триста
метра от дългата цели два километра алея на Бела. Единствената причина
да го открие бе, че реши да претърси района. Бе прекалено неспокоен, за
да се върне у дома, и прекалено опасен, за да е в нечия компания.
Видя в снега стъпки, които водеха към къщата.
Заслони главата си с длани от двете страни и надникна през
прозорците на колата. Алармата бе включена.
Най-вероятно автомобилът бе на онези лесъри. Усещаше сладникавия
мирис на бебешка пудра навсякъде наоколо. Но тъй като следите
принадлежаха само на един човек, може би шофьорът бе оставил другите
двама някъде и после бе скрил джипа… Или пък е трябвало да го
преместят тук от някое друго място?
Без значение. Обществото щеше да се върне за своята собственост.
Нямаше ли да е прекрасно да разбере къде щяха да го откарат? Но как би
могъл да проследи проклетото нещо?
Постави ръце на хълбоците си… И случайно сведе поглед към колана, по който бяха окачени оръжията му.
Взе мобилния си телефон в ръка и се замисли с обич за Вишъс, този
запален по техниката кучи син. «Нуждата е майка на изобретенията.»
Дематериализира се под джипа, за да остави възможно най-малко следи по
снега. И трепна, когато тежестта на тялото му се отпусна изцяло върху
гърба му. Да, щеше да си плати за онова нахлуване през френските
прозорци. И за удара по главата. Беше преживял и по-лоши неща…
Извади джобно фенерче и огледа шасито в опит да избере
подходящото място. Трябваше да е малко по-голямо, а не можеше да е
близо до ауспуха. Топлината щеше да бъде проблем дори в този студ.
Разбира се, би предпочел да влезе в «Експлорър»-а и да закрепи телефона
под някоя седалка, обаче алармената система представляваше усложнение.
Ако я изключеше, можеше и да не успее да я включи отново и лесърите
щяха да разберат, че някой е бил в колата им.
Като че ли нямаше да се досетят по следите от дланите му върху
прозорците…
По дяволите… Трябваше да прерови джобовете на онези трима
убийци, преди да ги изпрати на оня свят. Ключовете бяха у някого от тях.
Но бе така вбесен, че бе действал прекалено прибързано.
Изруга, замислен за погледа, който Бела му бе хвърлила, след като бе
разкъсал онзи убиец пред очите й, ококорени от ужас на бледото й лице.
Устата й бе широко отворена. Бе шокирана от онова, което бе сторил.
Да, работата на братството — да защитава расата на вампирите —беше отвратителна. Бе грозна, понякога дори граничеше с лудостта. И
винаги кървава. Но на всичкото отгоре Бела бе доловила жаждата му да
убива. Беше готов да се обзаложи, че това я бе обезпокоило най-силно.
«Концентрирай се, глупако. Хайде, изхвърли я от мислите си.»
Продължи да търси подходящо място, като премести тяло под друга
част от шасито. И накрая намери каквото търсеше — малка вдлъбнатина.
Съблече якето си, уви телефона и го напъха в дупката. Увери се, че няма
да изпадне оттам и се дематериализира.
Знаеше, че телефонът няма да издържи дълго на сегашното си място, но пак бе по-добре от нищо. Сега Вишъс щеше да проследи джипа и от
дома, защото в сребристата «Нокиа» бе скрит GPS чип.
Отиде бързо до края на моравата, откъдето можеше да вижда къщата
на Бела. Беше успял да поправи сравнително добре вратата на кухнята. За
щастие рамката бе все още непокътната, така че успя да затвори вратата и
да включи отново охранителните сензори. След това намери парче
насмолен брезент в гаража и покри дупката в прозореца.
Беше временно решение, но вършеше работа.
Странно… не мислеше, че ще успее толкова лесно да поправи
мнението, което Бела имаше за него. Но по дяволите, не искаше тя да го
смята за жесток дивак.
В далечината фаровете на автомобил свърнаха от шосе 22 и осветиха
дългата частна алея. Колата намали, когато стигна до къщата на Бела, след което спря.